Предколедно катерене

Три дни преди Коледа трябва някак да се запълнят. Списъкът с водопади е сериозен, така че с Ким се стягаме и потегляме.


На около 250 км от Калгари оставаме да нощуваме в страхотен хостел наречен на името на съседното поточе - Mosquito creek. Местенцето е страхотно - малки дървени къщички насред огромни планини, сауна, всичко е покрито с половинметров слой сняг... зимна идилия. Пътят до там също доста впечатлява. Нарича се Icefields parkway и е известен като един от най-красивите асфалтирани пътища в света. 250 км в долина заобиколена от страхотни планини и ледници. Съответно зимата е доста интересно място за шофиране - стандартът е да има над 2 метра сняг.

На 100 метра пред нас видяхме огромен джип да прави пирует и да се обръща със сериозна скорост в канавката. Ламарините бяха доста огънати, но поне младежите се отърваха само с уплаха.
Първия ден късметът не беше особено с нас. Избрахме си водопад, но когато стигнахме до него се оказа между два доста съмнителни склона. Решихме, че е по-добре да си намерим нещо по-малко лавинно. Водопад номер 2 - грозно съмнение ме яде от началото на долината. Пристигайки в тесния каньон за съжаление се потвърждава - огромни басейни в основата не са замръзнали полярните температурите през последния месец.
Време е за водопад номер 3, където съм сигурен, че ще има лед за катерене, но пък и орди туристи за които основна атракция е да видят шантави хора катерещи висулки от по няколко тона... доста досадно.

Катеренето минава чудесно и точно по здрач се завръщаме в хостела, където сме ние, и някакво семейство. Явно хората почиват предпразнично, което може само да ни радва - камина и сауна изцяло на наше разположение.
На втория ден се отправяме към масивен стометров водопад изтичащ от ледник. Вижда се от далече, изглежда идеално... до пристигането на следващата снежна буря. Сняг се сипе на парцали и изглежда не само в този ден. Безобразни количества вятър и сняг в последните дни са натрупали над метър пухкава пудра! След 2 затъвания до гърди и изминати 50 метра за половин час решаваме, че това няма да го бъде. Отправяме се към центъра на туризма в Канада, Лейк Луиз, където друг стометров, но по-тегав водопад ни очаква.
Снегът продължава, което спира известно количество зяпачи. Но все пак се намират. И понеже местенцето е закътано, въпреки че хората изглеждат като мравки, чуваемостта е идеална. Стандартните реплики които се дочуват са нещо от рода "Ееей глей там горе на висулката има човек. А стига бе". Веселба! Запечатани сме на не една снимка като малки черни точици. За съжаление една от две ледени колони се е срутила преди няколко дни. Все още стоящата е разцепена на две по дължина, трудна, и доста съмнителна. Решаваме да не рискуваме много и се забавляваме на долните 60-70 метра.
Ден трети и последен. Аз горя от нетърпение да отскочим до място с огромна концентрация на замръзнали водопади, и разбира се да изкатерим нещо интересно. Ентусиазмът ми бързо е охладен от Ким, която има някакъв проблем с мускул и въобще отхвърля идеята за катерене. Явно ще трябва да сме само туристи. През нощта е натрупало още 20 см сняг. Отнема ни известно време да измъкнем колата по стръмна пресечка до магистралата. Нисичка тойота, автоматик... Наложи се да разчиствам снега с обувки за да мине.
За капак основната магистрала беше затворена и ни отбиха през тесен, но красив път. Дори и да искахме да катерим щяхме да загубим половин ден в пътуване. Така че туризма и пиенето на кафе се оказаха добър вариант. На път обратно за Калгари почти няма сняг. Все още в планините се отбиваме за кратка разходка в един от безбройните каньони - потокът се опитва да замръзне, а навсякъде зеленее от  мъхове. Да видим какво ще ни донесе предновогодишния уикенд...

Рожден ден на водопади

Какъв по-добър начин да отпразнуваш от това да изкатериш няколко водопада... Събуждане в 6:30, двучасови заходи към самото катерене, и разбира се постоянна температура от -20 градуса. Но трябва да кажа, че си струваше! Снимките по-долу ще го потвърдят. Благодаря на всички за поздравите и пожеланията! Живи и здрави поне още 28 години :-)
Освен това успях да присъствам за кратко на събитие наречено Canmore Ice Festival, посветено, сещате се, на леденото катерене. Състезания на 40-метрова изкуствена стена, курсове, презентации... доста интересно. Ние простосмъртните имахме късмета да се смесим с няколко от най-известните в катеренето и алпинизма хора. Barry Blanchard, Will Gadd, Sean Isaac... нечовеци просто. И някак гот е да си пиеш биричката с тях :-)

Затрий туристите!

От снимките си имам предвид. Ето програмка, която от няколко снимки (3-10) на едно и също място прави осредняване и премахва всички движещи се обекти - автомобили, туристи и други подобни напасти! Звучи много добре, като се има предвид, че не е нужно снимките да са абсолютно еднакви и да се ползва триножник. Става и за слепване на панорами. Ако някой се престраши да я пробва нека сподели впечатления.

Bode Miller leaves the US ski team?!?

Сезонът на зимното катерене открит!

БГ лято 2007

А целият албум може да се гледа тук

Lexus Hybrid

Както написах и в предишния пост, много е модерно да си екологично ориентиран в днешно време. Без значение дали наистина е така, или помага ли въобще това на околната среда.
Поредният пример който ми се набива на очи от няколко дни са хибридните модели на Лексус - безспорно красиви, впечатляващи автомобили. Но явно и там са усетили накъде върви фашона в момента, и след революционния Prius преди време, сега изкарват лимузини и джипове с хибриден двигател. Като цяло, от страна на компанията това е очеваден маркетингов трик, който за съжаление има малък ефект върху екологията. Комбиниран разход на гориво - 10 л./100 км... Наистина, това е по-ниско от конкурентните луксозни мощни лимузини, но за каква екология говорим тук?!? Ако човек иска да намали емисиите си въглероден диоксид (каквато е идеята на хибридните двигатели), наистина да се грижи за околната среда и т.н. да си купи малка икономична кола която гори 5/100! Толкова е просто. Но понеже е фашон, предполагам, че и тези Лексуси ще станат супер-успешни, понеже е много куул да караш огромна лимузина, и едновременно да имаш имиджа на загрижен за екологията. Hypocrisy...

За да си куул е нужно:

Ето списъкът с неща които правят всеки неотразим! Впечатления от последните дни, не претендирам за изчерпателност :-)

• да си "зелен" - изхвърляш вестниците в сините контейнери, пазаруваш с текстилната торбичка на баба ти, блогваш за глобалното затопляне и сечта на Паничище, караш хибриден автомобил (каквото и да означава това!) - модерно е


• да си в крак с технологиите притежавайки поне 2 от следните - ipod, лаптоп, телефон с >2 Мpix камера


• да блогваш, разбира се!


• също така е наложително да си регистриран в поне няколко социални мрежи, най-вече MySpace, Facebook, Flickr, Bebo и т.н. А листа с френдове не трябва да е под поне 100


• трябва да се обличаш добре, т.е. да си в крак с фашона! Или пък ако се обличаш зле, то поне да е идейно и с цел...


• да разбираш от какво ли не - вино, автомобили, спорт, книги, музика, мода, компютри, политика, психология, квантова механика, философия, фотография, и т.н. и т.н. Ако пък не разбираш, наложително е успешно да симулираш


• най-важното от всичко (записвайте си) - речникът ти трябва да съдържа значително количество английски думички. Така че да не се разбира дали говориш на английски с някоя и друга българица между другото, или точно обратното. Все пак, за да си куул се изискват жертви и усилия!

Ами дерзайте. За справки обърнете се към следните публикации - www.dictionary.com и интересна статийка на Капитал

Motivational posters!

Lifted

Още едно страхотно кратко филмче на Pixar! Гледах го като увертюра към Ratatouille и честно казано толкова много отдавна не се бях смял :-)

Blog action day

Който има отношение по каквато и да е "зелена" тема - природна, екологична, планинска, без значение - 15 Октомври е ден в който блогъри от цял свят ще обърнат внимание на конкретната тема свързана с околната среда която ги вълнува. Цъкайте и вижте за какво става въпрос.

2 дълги разходки

Сега ще продължа планинската тема. Ще споделя моя опит от 2 български планини това лято - Пирин и Стара планина. Въпросните 2 маршрута по една или друга причина се оказаха дългички, и ако някой се навие да ги повтори (което силно препоръчвам защото си струват) не би било разумно да взима бавни или неподготвени хора. Предупредени сте :-) А ето и за какво става въпрос:

Пирин: 3 дни

Банско - х. Вихрен - х. Синаница (5 часа, вкл. бирата на Вихрен)

х. Синаница - Бъндеришка порта - вр. Бъндеришки чукар - вр. Голям Типиц - Мозговишка порта - Тевно езеро (8-9 часа)

Тевно езеро - Демяница - Банско (5-6 часа)

В днешно време на Вихрен се качваме с маршрутката която е 3 пъти дневно. След кратка бирена почивка може да се започне приятната разходка до Синаница. За съжаление тълпите и мръсотията на хижата (а пък честно казано и в цялата планина напоследък) не предразполагат към нещо повече в района. Подходящо е за късни петъци. Ако пък това се изминава сутрин, в района на Синаница има доста какво да се види.

На втория ден е същината на този маршрут. От Синаница се изминава обратно разстоянието до Бъндеришка порта. Продължава се по пътечка и приятни заоблени връхчета (Дончови караули). Насреща се вижда огромна гранитна пирамида - Бъндеришки чукар. До тук 3 часа. Започва интересното! Няма пътека, пирамидките са рядкост. Аз се опитах да подсека върха от дясно, но не препоръчвам това да се повтаря! Преминават се едни стръмни скалисти улеи, и е по-лесно, и безопасно, да се изкачи върха по билото. Каквото се качва се слиза от другата страна, следва още едно малко скалисто връхче, и след всички тези усилия се достига до маркираната пътека от Вихрен за Тевно езеро (общо ок. 5 часа). От тук нататък се върви все по билото, има няколко съвсем леки изкачвания и слизания, но в общи линии трудности няма. За около 3 часа се достига Мозговишка порта, а за още 20-30 мин заслона на Тевно езеро. Слизането до Демяница и Банско на третия ден е лесно и добре маркирано, а ентусиастите биха могли да разнообразят деня си преди тръгване като се качат бързичко до вр. Каменица (общо 2-3 часа).

По мое мнение това е един от най-красивите и разнообразни маршрути в българските планини! Има си всичко - стръмни върхове, езера, ливади, гори, ходене по широки пътеки както и спъване по скалисти чукари. Вижда се голяма част от планината, изкачват се няколко върха. Много силно го препоръчвам за малка групичка ентусиасти. А, носете си вода, по билото няма :-)

Стара планина: 3 дни

Троянски проход - х. Дерменка - х. Добрила (4:30)

х. Добрила - вр. Левски - вр. Голям Купен - вр. Ботев - h.Рай (9-11 часа)

х. Рай - Калофер (4:30)

Идеалният маршрут за ранна пролет или пък есен (началото на Октомври, като мен). Има само една кратка отсечка с технически трудности, която е подсигурена със стоманени въжета - двете страни на Големия Купен. Стига да не е заледена сериозно няма ниакакви проблеми. През есента пък е особено красиво. Преминават се няколко букови гори и цветовете са забележителни. Други пък се виждат високо от билото. По време на моята разходка преди няколко дни в горите имаше килим от листа, но дърветата все още бяха жълто-зелено-червени :-) Отделно от това, в първите два дни срещнах общо двама-трима души! Е, може би защото беше петък и събота... Но на Ботев и Рай вече бяха обичайните тълпи.
Разходката е наистина много приятна и красива, но определено вторият ден е изморителен. И привидно безкраен, най-вече голите заоблени била около Ботев! Доста деморализиращо, особено ако човек е в недотам добра форма... Но буковите гори, Добрила, Райските скали и водопада, както и Големият Купен си струват усилието.
И тук едно предупреждение - ако имате картата на Стара планина Ком-Емине, международен маршрут Е4 май беше, явно е доста неточна, открих няколко фрапиращи разлики с реалността.

Приятни разходки!

Ето това е хижа!

Няма как да кажа нещо друго освен "Евала!". Доживях да видя нова, чиста, спретната и красива българска хижа! В случая говоря даже за две - Дерменка и Добрила, които видях през изминалия уикенд. Явно близостта до път и до лифт е улеснила логистиката, а и сигурно се надяват на лесен достъп на туристи. Трябва да кажа, че бях впечатлен особено от Добрила, която си спомням като една порутена колиба. В момента по нищо не отстъпва на един западно-европейски хостел. Направена изцяло от дърво, с централно електричество, картини по стените, сателитна телевизия, 2 бани, както и пералня и малка кухня за туристите. Всичко това на стандартната цена от 9 лева за нощувка! Все така е малка, побира мах. 40 души май, но е много уютна и приятна. Така че какво друго ми остава освен да ви препоръчам една приятна разходка до Сопот, лифта, хижа Добрила и околностите... Но какво да говоря, ето вижте сами: http://dobrila.eu/

А ето и няколко снимки за невярващите:

Съседната Незабравка, която се намира точно до Сопотския лифт си е такава каквато я помним - огромна, с усещането за санаториум построен някъде между 1956 и 1960, но пък безспорно е поддържана и чиста като аптека. Посетете Балкана, хубаво е!

За буквите...

В последните дни се забавлявам с едно предаване по Нова тв наречено "Това го знае всяко хлапе". За който не знае, става дума за познавателна игра, в която участниците отговарят на въпроси само от учебниците от първи до пети клас. Има и хлапета които могат да помагат на участника. А частта която ме забавлява са комичните напъни които някои от състезателите полагат, за да достигнат до някакъв отговор на очевиден и елементарен въпрос... Като например, на една полянка имало 11 жирафчета, 4 си тръгнали, колко са останали...? Трагичното е, че в много случаи тези хора са учители. Да не говорим за другото безумие което чух в репортажи по повод 15ти септември! Репортери питаха ученици, учители, зам.-директори колко букви има в българската и европейската азбука. Освен един единствен ученик, всички (вкл. учителите) твърдяха, че българската азбука се състои от 32 букви, а за европейската не знаеха. То коментара е излишен, всеки да си прави изводите.

ЧРД :-)

Преди точно 25 години един човек на име Scott Fahlman, учен, решава да въведе малко емоция в интернет. За пръв път използва така наречените smileys, усмивчици, :-) и :-(
Днес всички знаем какво означават и ги използваме ежедневно (някои дори ежеминутно, по няколко пъти...). Така че, честит рожден ден и със здраве да си ги ползвате!

Щрак!

Последните новости от света на дизайна и фотографията! Това нещо отдолу е Triops - дигитална камера с 3 (три) рибешки обектива, всеки с поглед 180 градуса. Камерата реагира на звукове и движения, освен на нормално щракане. Какви снимки само могат да станат с подсвирквания, подхвърляния и прочие експерименти :-) Би било интересна глезотийка за подарък...

Шо стана бре Танасе...?

Престой от няколко седмици (месеца) в България си е приключение... Няма нужда да изреждам цялата редица от факти, събития, обичаи, дори начини на мислене, които са направили това място (понеже ако го нареча държава ще е малко пресилено) нежелана дестинация за много хора, чужденци и българи. Когато човек е тук за малко, изпитва интересна смесица от радост, понеже скоро ще си замине и ще се върне към нормален начин на живот; съжаление, към огромен брой хора, познати и непознати, изтезаващи се ежедневно в мелницата наречена "български живот"; и яд, понеже 90% от хората в България ме карат все по-рядко да се връщам по родните си места. Но въпреки всичко, ние винаги сме били изключително горди с две неща - история/културно наследство и прекрасната ни природа.

До преди няколко седмици и аз така мислех... Въпреки разораните склонове над Банско, или мутробарока по южното Черноморие, моето мнение беше, че излезеш ли извън големите градове България е красиво място. Докато не реших да покажа няколко от любимите ми места на Ким - Пирин и ивицата между Балчик и Дуранкулак. Дори аз се изненадах от тоталната мръсотия която цари навсякъде! Фасове на всеки 5 метра по пътеките, салфетки от задоволяване на физиологични нужди, найлонови торбички, и откровени купчини с боклук от къмпингували селтаци. Дори по отдалечените плажове е пълно с фасове из пясъка, всяка дупка се запълва с боклук, а редките истински кошчета стоят празни. Да, планината и морето ни са много красиви, но огромното мнозинство хора които ги посещават са откровено ограничени, глупави, дори неграмотни, без каквато и да е култура - модерният чалга-българин. В резултат на пълната липса на елементарен мисловен процес, както и най-вече на пълното безхаберие, вече просто няма места в България които бих посетил. Как е възможно лелка, с очевидно обилен опит в планините ни, която се води пръв планинар и турист, водейки внучето си по пътеките просто да си изхвърли боклука!? Главата не ми го побира това, и просто недоумявам как хората тук свиват рамене и го приемат за нормално. Като прибави човек новините от последните месеци - нов разоран "супер-курорт" в Рила, течащи фекални води на варненски плажове, n-то ново голф игрище в Шабла, Топола, Камен бряг, картинката съвсем се допълва.

И така, от този момент нататък, пътуванията ми от и във България ще се ограничат до абсолютния минимум, но по никакъв начин няма да са с туристическа насоченост. Няма да похарча и едно левче с такава идея. Ще подкрепя с парите си туризма на други, по-цивилизовани, чисти, и красиви места.

Новини от последните месеци

Загубих се в последните месеци, никакво писане... Това е грешка, която се надявам да поправя в близките дни и седмици!

Какво ново значи... От 21 юли се намирам в България, след доста "интересно" пътуване. Преди това в Калгари отчетох още малко планини и катерене. За отбелязване е най-вече едната седмица, която изкарах на годишния лагер-сбор на Канадския алпийски клуб. Определено беше много интересно! Изкатерих 10 маршрута по 8 върха в отдалечен, малко достъпен, див, но много красив район на Скалистите планини - Mt. Alexandra. Пейзажът беше с хималайски пропорции, а цялото преживяване заслужава отделен дълъг и подробен пост (може би в близките дни...). Договорът ми с Университета на Калгари изтече на 14 август, а сега чакам да си получа документите за нова работна виза. Пожелайте ми успех и стискайте палци да стане скоро!

В Бьлгария пристигнах с Ким, която за пръв път стъпваше в Източна Европа. Двете седмици които прекара тук бяха доста нашарени с проблеми и интересни случки... Навехнат крак на абсолютна равна пътека, вирусна инфекция с 39.5 градуса температура, и 5 горещи дни с температури от 43 градуса. Последното май най-много я измъчи, все пак е натурална канадка :-) Видяхме Рилския манастир, прекарахме 3 дни в Пирин, посетихме морето, село Топола и Дени. За съжаление не успяхме да се включим в пътуването до Черна гора поради навехнатия в последния момент крак. Както самата тя каза, интересно и е било, особено многото контрасти на тема старо-ново - автомобили, сгради, въобще всичко. Много хареса Пирин, с едно голямо изключение - повсеместната мръсотия и простотия, която се е настанила дори там! Все пак маршрута Вихрен-Синаница-Тевно езеро-Демяница предлага хубави гледки и интересни преходи, на които се насладихме в адска жега. Няколко неща и станаха любими - шопска салата, вафли Мура с лешник, къщата на Дени в Топола, конете в Пирин, и Синаница. Някой ден ще сложа и снимки. А до тогава, весело лято!

Спамерииииииииии!!!!!!!

Това вече ми разби детските мечти! Току що получих поредния спам... За мен, от мен! Безобразие просто, не съм разбрал кога точно съм започнал да спамвам хората, но малко глупаво ми се струва да спамвам себе си... Брей, така и не поумнях след цялото това дългогодишно образование. Така че ако се опитвам да ви продам хапчета на много ниски цени, спокойно можете да изтриете въпросното неуместно съобщение :-)

Okanagan valley

Dan Osman

Dan Osman е един от най-големите и абсолютно най-откаченият екстремист в по-новите времена. Гуру на цяло поколение катерачи, всичко вертикално е негова територия. Прави неща които никой преди това дори не е помислял, но става известен предимно със своите скокове от върхове и стени по 400+ метра, осигурен само с обикновено катерачно въже. Много мъдри думи е изрекъл. Подобни неща са минавали през главата на всеки катерач.

"Yaeeeks! Are we actually doing this...? For fun...?!?"

"What's wrong with people these days? Can't just get a normal job. And be satisfied with normal types of success.... and accomplishments in life. Now we gotta hurl ourselves off of 1200 ft cliffs to prove that we can do it."

"Getting to the top is the best part cause the pain's all over"

Въздухоплаване някакво

След няколко дни търсене, комбиниране, и мислене най-после спокойно мога да кажа, че имам самолетен билет за лятното пътуване до България! :-) Датата е 20 юли.

Смешното в случая е, че аз лично очаквах проблем в намирането на полет през Голямата вода до която и да е част на Европа, а пък от там до София все ще се намери нещо. Е оказа се точно обратното. Има изобилие от удобни и евтини полети от Калгари до Лондон и Франкфурт - това са 9+ часа и не знам колко хиляди километра. За сметка на това, 2та часа от Франкфурт до София са на почти същата цена! Започвам да разбирам защо като кажеш Европа в Северна Америка, първото нещо което си помислят хората е 'скъпо'.Стигна се до абсурди от рода на "low cost" компания като Wizzair да продава билети на цени около 1.5 пъти по-високи от тези на British Airways! Да не говорим за това, че повечето компании имат 1 самолет на ден до София, при това в безумни часове, така че всякаква връзка е невъзможна!

За моя огромна радост всичко това вече е в миналото. От цялата каша успях да се измъкна при условие, че летя с България еър...... Да кажете по някоя молитва на 20 юли, надявам се да пристигна цял.

It's climbing season again!

Tea Party

Невероятно, но факт - оказва се, че в Канада се правела и доста добра музика! Всички знаем, че се извиниха за Браян Адамс :-) След няколко дни облъчване се запалих по група наречена The Tea Party. Да не ви лъже името, много добри попадения имат. Особено някои в които се комбинира добър прогресив рок с инструменти типични за арабските страни - ето едно парче.

Подготовка за печат

Все още съм на тема снимки... Реших, че е крайно време да се стегна и да отпечатам някои от по-хубавите кадри от изминалата почти година, когато за последно посетих печатница. Доста пътувания направих за това време - Норвегия, Словения, Куба, Канада разбира се. Ще се опитам да гледам критично и броят да не надвишава 100.

Заинтересувах се какъв е максималният размер на снимките, който мога да постигна с моята камера. Както всичко в дигиталната фотография, няма еднозначен отговор - зависи от заснетия обект, разстоянието от което ще се гледа снимката, обработката, мастилата, и т.н. Ориентировъчно, с моя Канон 30Д, което ще рече 8.2 мегапиксела, мога да печатам красиви пейзажи в размер 30x40 cm на 200dpi. Ако искам по-голям размер, също има начини да се постигне - добре обяснено тук и тук (лимитиращият фактор вече е цената за печат). И двете страници съдържат обилно количество много интересни и полезни статии за всеки който се интересува поне малко от фотография. Сигурен съм, че ще намерите нещо полезно за себе си. В момента съм на The Art of B/W :-) А пък снимките, много от които са ви познати, ще видите на живо през идващото лято.

Черно-бяло и студено

Отминалите Великденски празници ни донесоха много слънце, но не и истинска пролет. Канадската зима не се шегува, ама никак, особено пък в планините. Не е полярен студ, но сняг и лед има доста. Ето какви красоти видях в черно-бяло - Великденски планини в 10 кадъра

Доктор Минков съветва...

Повечето млади и здрави хора си мислят, че здравето им е гарантирано и лошите неща никога няма да стигнат до тях. До скоро и аз се числях към тази група. Стрес, безразборно хранене, работа пред компютър, често катерене - все неща които имат своите последици, които в моя случай до момента са занижени количества желязо в кръвта, както и леки болки в коляно, рамо и врат (очевидно е, че в даден момент артритът е неизбежен). Започнах да се интересувам както от здравословно хранене и начин на живот, така и от начини за предотвратяване на травми в спортните дейности с които се занимавам. Ето какво научих в последните дни (ще ме прощавате за английския, но не ми се пише цялото отново на български). Повечето неща сме ги чували в един или друг момент, но май рядко някой им обръща особено внимание...

Интересна статия в NY Times обяснява как ежедневният стрес може да е причина за съществено увеличение на травмите при всеки, който се занимава със спорт. Всъщност, ако се замислите над прочетеното, това са доста очевидни и смислени неща. Останалите проблеми като сърдечно-съдови болести, диабет и т.н. са добре известни, така че при всяка възможност релаксирайте, и въобще радвайте се на живота.

Активни или не, правилното хранене е огромен фактор за здраво тяло. Списъкът с проблеми предизвикани от непълноценно хранене е просто зашеметяващ! Книги могат да се напишат по тази тема. Проблемът е, че повечето от тях са нещо като модни тенденции и говорят за диети с екзотични имена, а фактите са съмнителни и псевдо-научни. Заблудите внесени от такива "диетолози", както и от маркетинговите стратегии на корпорации като Кока-Кола и Макдоналдс, са буквално убийствени за здравето.

Диета всъщност не значи да не се храниш. Напротив, означава да се храниш с всичко от което тялото се нуждае - достатъчно, но не прекалено - протеини, мазнини, въглехидрати, витамини, микроелементи, добавки и т.н.

Заинтересувайте се с какво точно се храните, и как това се отразява на здравето. Със съвсем малко старание може да избегнете сериозни проблеми и да се радвате дълго на здраво тяло.

Снимки

Много се измързеливих в последно време! Все си мисля да понапиша нещо, но така и не успявам да го направя. За компенсация - едно малко албумче със снимки от последното за сезона ледено катерене, надявам се да ви е интересно.

Last ice climbing for the 2006/07 season

технологиите нападат!

От известно време съм се навил да си взема най-после един лаптоп. Най-накрая и аз се отдавам на изкушението да имам компютър вкъщи... В днешно време човек трябвва да е онлайн почти 24 часа. А пък и като че ли има доста неща свързани с работа, които мога да върша спокойно излегнат и сънено предъвкващ закуска. Така че голямото търсене започна! Понеже на работа съм с макинтош, а те са толкова умни и красиви, естественият фаворит е Macbook Pro. Недостатъкът муу обаче е височката цена. Не знаех, че LG правят преносими компютри... Но явно добре се справят както с хардуера така и с рекламата. Тази ми е направо любима вече


А пък ако някой има препоръки, коментари, или какъвто и да е опит с конкретна марка (най-вече Acer, HP Pavillion) нека да постне едно коментарче, или да ми прати поща. Мерси!

Ташев Алпинист

Това може да мине в графата "реклама".

Малко предистория. Запалих се по планините лятото след 8ми клас. По-точно по Пирин, останалите дойдоха по-късно, но Пирин винаги е бил по-специален. В началото ползвах една раница на заем от познато семейство. Техните хлапета явно не я употребяваха особено, пък и в Плевен няма какво толкова да се прави с планинарска раница, освен ако не ходиш да обереш някоя череша. Лятото на година 1996 реших, че искам да си имам моя раница. Нямах търпение да се завлека отново на някоя планина (да бъда честен, на Пирин :-) ). Незнайно как попаднах на малко захлупено магазинче в скрита уличка в ценъра на града. Продаваха раници - Ташев, някаква нова фирма, казваха че работят само с вносни материали от световни лидери и качеството е върха. Навих се, избрах си черно-оранжев Алпинист 60+10. Не помня колко платих. За тогавашните цени и стандарт не ще да е било малко, но както се оказа по-късно, това са най-добре употребените пари които някога съм харчил.

Днес, близо 11 години по-късно, Ташев Алпинист все още ми служи вярно. Единственият проблем който се появи е една счупена пластмасова катарама, която се подменя елементарно. Надявам се качеството и на новите им раници в момента да е все така на ниво!

Поводът за тази сърцераздирателна история е едно ново начало. Старият Ташев все още ще бъде на служба, но на съкратен работен ден. От 2 дни съм горд притежател на чисто нов, красив, умен и удобен работник - Marmot Eiger. Дано види повече нови места и планини от Алиниста. Още следващата седмица ще бъде изпробван на двудневно пътуване включващо палатки, лед, пикели и други интересни аксесоари. Да ми е честит :-)

Лавина!

За радост не от снежните. Хайде да видим кой ще познае - колко писма могат да разменят трима души за 4 часа в рамките на работен ден? Отговорът ще намерите по-долу, мисля че още няколко ще пристигнат докато пиша....

Да е жив и здрав гугъл. Поне сортира всичко в нишки, иначе щеше да е истинско мъчение. И как така сме живяли в тъмните епохи на човешкото съществуване без интернет, чат, поща, скайп, онлайн разплащания и какво ли още не? И преди съм казвал, според мен интернет се нарежда на второ място сред човешките открития през 20ти век, след квантовата механика :-) Интересното обаче е, че въпреки всеобхватността на мрежата, все още ефектът и е доста малък. Както се пееше в едно клипче, което наскоро ми попадна за пореден път, the internet is for porn! А е доста добре известно, че в сложни мрежи настъпват интересни процеси на самоорганизация, зараждат се комплексни структури от информация, и в общи линии само от свързването на дадена информация в сложна мрежа сме способни да получим нови данни. Един интересен, но все пак никак не комплексен, експеримент беше обработката на данни от програмата за търсене на извънземен разум СЕТИ. Стотици хиляди машини по света ползваха скрийн-сейвър, който обработва сигнали записани от радиотелескопи в търсене на интересни сигнали. Не мисля, че са открили нещо за момента :-) Но интернет демонстрира възможности за работа в мрежа... доста примитивна, но все пак мрежа. Чудя се дали някой ден ще еволюира до ниво на самоорганизация, така че не само да разпространява порно, но и да произвежда нова и полезна информация...?

А отговорът на задачката е 30. Може и да не звучи много, ама да не ви се случва :-) На печелившите честито, ще ви черпя бира като се видим.

Честита Баба Марта...

...на всички които се отбиват тук! Да сме живи и здрави, много засмени, и късмет през цялата година! Огромен късмет е, че си получих мартениците снощи, така че успях точно навреме да се накича. Да видим колко пъти в идните дни ще трябва да обясня какви са тези червено-бели неща...

Връзки

От известно време е популярно дори бай Стамат да има интернет страница, да пише по форумите или в блога си, та дори да запълва белите поленца в българската Уикипедия. Миналата седмица Мария ме зариби с няколко безумни уикита - в продължение на час падах под стола от смях. Ето тук няколко линкчета, които си струват да се прегледат из основи. Забавлението ви е гарантирано, пък току виж сте научили и нещо интересно за
Иван Козарев (който е чел пътеводителя на Пирин трябва да му е познат)
село Ръжево (моят личен фаворит, особено секциите Говор и Други)
Магия, СПА и Уелнес
както и полезно инфо за всяка жена (обезателно да се информирате)

Ако някой има подобни попадения, моля прибавете ги :-)

VisualDNA

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Little romp @ Rampart creek

Отминалият уикенд се очакваше с голямо нетърпение от солидна група ентусиасти - 3 дни сред най-впечатляващата част от канадските планини, сняг, лед, много храна и още повече бири. Ето как протече всичко...

Петък, 16 Февруари
В 7 вечерта най-накрая успяваме да съберем гигантските количества багаж които имаме в една кола. Храна за една седмица поне, ски, котки, пикели, и какъв ли не нужен и не чак толкова нужен инвентар. Предстоят ни близо 300км до хостела в Rampart creek. Разбира се пътищата са добри, и въпреки потока от пътуващи за дългия уикенд, успяваме да стигнем целта за малко под 3 часа. Минаваме през една от най-красивите пътни отсечки въобще - магистрала 93, още известна като Icefields parkway:
От двете страни се издигат невероятни върхове и скални стени, водопади, ледници, и въобще всякакви красоти... Жалко, че е тъмно и нищо не виждаме.

Събота, 17 февруари
Ранно ставане, няма как, предстои ни дълъг и интересен ден, пък и спане в стая с 10на души не е лесно.

Тук е подходящо да обясня какво е положението с туристите в Канада. Скалистите планини са с територия почти колкото България. В тях има общо 5-6 градчета + 2-3 места за ски, без хотели и сгради, само писти и лифтове. Всичко останало е природа! На места разбира се култивирана в някаква степен за целите на туризма, но няма нещо което дори малко да наподобява супер-селяния като Банско. В тези огромни планини има около десетина хижи. Всички са собственост на алпийския клуб и са невероятно прости, но обмислени и функционални. Почти всички са разположени в много отдалечени райони - отново няма и помен от българското разбиране за туризъм - хижа на 2 часа разстояние, че и по-малко. В няколко долини има хостели - няколко много приятни дървени сгради с общи спални, кухня и сауна. Без ток, но газифицирани. Без канализация, но с "течаща" вода събрана от близък извор. А възможностите за солидно разнообразие от спортове са на практика неограничени. Отбележете количеството сняг. И това при положение, че януари бил необичайно сух!

Но да се върна на моята събота. Напук на всички скиори в тайфата, реших да организирам серия от катерене на водопади. За сведение - най-голямата концентрация на замръзнали водопади, най-добро качество на леда, най-дълъг сезон за катерене - това са Canadian Rockies! По тези места човек може да срещне легендарни алпинисти и хора чиито снимки са по кориците на катерачните списания.

Murchison falls - вгледайте се в точицата по средата на лявата колона

За моя радост още 3ма човека се навиха, така че имахме 2 свръзки. Нито един от тях не беше стъпвал на водопад преди, така че всички бяха много ентусиазирани и настроени за приключение :-)

Орион подсигурява...

...Синди, която здраво изпъва леда

скоро е ред и на Орион да се изпробва...

е трябва и аз да покатеря. една интересна секция 4та категория

ето тук по-добра идея за какво иде реч

След цял ден сериозни натоварвания, вечерта е време за отпускане и сауна! Доста мъничка е, но някак успяваме да се набутаме 11 човека! И разбира се, когато ни стане прекалено горещо изтичваме за бързо потапяне в близката рекичка. Много освежаващо!

Неделя, 18 Февруари

Планът беше да изпробваме нещо по-интересно този ден. Затова се насочихме към един близък улей, който някъде горе съдържал ледени прагове. Гидовникът казва за 30 мин сте там... ОК, тръгваме с бодра крачка през дълбок сняг. Час и половина по-късно все още драпаме по стръмния склон! На моменти затъвам до гърди в пресен мокър сняг. Хмм, някак си това се разминава с представите ми за интересно катерене. Изведнъж се чува страхотен тътен, като от гръмотевична буря. Обръщам се и виждам на отсрещния склон на долината гигантска лавина! Просто смразяваща, ако имаше хора там не биха имали никакъв шанс.
Някои участъци от улея стават доста стръмни и хлъзгави, въпреки дълбокия сняг. След още половин час осъзнавам, че всъщност вече сме изкатерили първото въже на тура... без въже! Всичко под нас е лед, зарит с метър сняг. Цялата тази работа започва да ми се струва опасна по ред причини, а пък и умората си казва думата. Така малко безславно обръщаме, и докато слезем в ниското, вече е твъре късно за друг маршрут. Късният следобед е запълнен с още няколко бири :-)

Понеделник, 20 Февруари

След неделния неуспех се насочваме към лесна за достигане територия на път за Калгари. Цял ден катерене. Без разсейване, без набиване на крак, без обяд, без лесни маршрути. Чисто удоволствие на кристали! Просто идеално завършване на уикенда. Само 3 дни, а ми се стори като едноседмична ваканция.

This House Of Sky

Ето няколко кадъра от водопадите които изкатерихме миналата събота. Турът е доста дълъг, над 500 метра височина, но доста лесен и приятен. Май по-трудното е човек да стигне до него - минава се по стръмни черни пътища, пресича се река, и след като слезеш от джипа ти остават 1.5 км ходене по хлъзгави камъни на около 5-6 метра над буйна река. Много диво и красиво място. За наша огромна радост времето беше доста приятно, което въобще не ми попречи да се доразболея... И да си сцепя устната с пикел :-)

The Good, the Bad, and the Ugly

Показвам, ето така се прави :-)

И след като сме се качили трябва да слезем, така че се мятаме на няколко рапела. Синичкото петно съм аз, а на заден план се виждат няколко стъпала от водопада.