Мартенско

Като гледам какви празници са се подредили, казвам си хубаво ще е да напиша нещо. Така че честит 3 март, честита Баба Марта, честит 8 март, първа пролет... Изберете си празник и се чувствайте поздравени - всичко добро и топла, усмихната пролет ви желая.

В последните няколко години майка ми винаги ми праща мартеници. Така че където и да се намирам, винаги имам поне една. Но нали се подвизавам предимно по "северни" страни, щъркелите и цъфналите дръвчета рядко ги дочаквам. Както и да е, тази година майка ми решила, че не съм оставил адреса си, поради което автоматично забравила да изпрати мартеници. Разказвах на Ким за разните български празници през март и тя си спомни за миналогодишната ми мартеница. Наложи се дълго и напоително да обяснявам традицията. Тя пък взе че се ентусиазира и реши да ми плете или направи мартеница :-) В опити да намеря някакво описание как се правеха (доста време измина от 3ти клас...) попаднах на описанието им, пък и на целия обичай, в английската уикипедия! Доста изненадващо според мен, но евала на който се е постарал и написал грамотен и смислен текст на английски. Така съботния ден прекарахме в правене на мартеници, а пък аз реших да почетем празника с малко традиционна манджа - мусака :-)
И за да не решите, че сме я подкарали пенсионерската - две картинки от скоро

За ексимосите и иглутата

Май доста време е отминало от последния ми пост... Нова година, някой и друг пореден водопад - обичайни неща, нищо с което да си струва да ангажирам вниманието ви :-)

И така до вчера. След година и половина на канадска територия прочутият студ най-после се появи! От 2 дни, температурата навън не се мени особено, залостила се е между -44 и -46 градуса, и така ще бъде още няколко дни. Студена маса въздух се засилила от Сибир, преминала през Северния полюс, и сега комфортно се е настанила над Западна Канада.

Сега някой си мисли 'Че какво толкова интересно има в това?'. За мен поне е интересно. Като турист в пустиня или нещо подобно, човек в такива условия открива много нови, макар и очевидни, реакции на тялото и заобикалящата го среда. А пък като човек прекарващ доста време из планините, лично за мен е важно да знам какво означават такива температури на практика - нещо което може да ми спаси задника някой ден. Човек си мисли, бре -30 е само десет градуса под -20, не би трябвало да е много различно. Всъщност разликата е огромна. Затова, с риск за пореден път хората да ме мислят за смахнат, реших да се поразходя навън в това чудесно време :-)

При -45 градуса е трудно да се диша. Въздухът просто те задавя. Много автомобили отказват да запалят, дори с електрическите нагреватели които използват тук да затоплят двигателя. Няма облаци, но не е слънчево понеже въздухът е изпълнен с малки невидими ледени кристали. Рано или късно последните падат на земята и всички улици и тротоари са необратимо заледени. Дори съвсем лек повей на вятъра означава още 5-10 градуса надолу. Всичко изложено на такъв студ става лесно чупливо - дървета, пластмаса, гума и какво ли още не. Камерата ми изобщо отказва да припали, въпреки че батерията е на 100%. Кожа изложена на такива условия (особено по лицето) побелява и замръзва за 5 до 10 минути. Носът тече и разбира се буквално замръзва. Парата която издишаш също. За не повече от половин час дрехите и лицето са покрити със скреж. Това си е проблем понеже клепачите и миглите се слепват! Странно и неприятно усещане е да не можеш да си отвориш очите. Всичко до което се докоснеш с голи пръсти моментално залепва. Дори с огромната ми шведска пухенка, след около час започва да захладнява. И въпреки че хората мрънкат, и времето е водеща новина по новините, животът си тече по обичайния начин, и дори градският транспорт се движи по разписание.

А сега ще се завръщам в иглуто си понеже някаква бяла мечка се навърта съмнително наоколо :-)