29 септември 2006

28 септември 2006

Залез 27ми септември

"Autumn is a second spring where every leaf is a flower" - A. Camus






25 септември 2006

Канадското слънце

Ами беше добро слънце. След седмица студ и на места сняг, през уикенда реши да напече с пълна сила - 25 градуса. Което беше просто страхотно за моите излизания в планината, и не толкова страхотно за зачервената ми и пареща физиономия.


Събота - Vermillion peak (2622 m)
Неприлично ранно събуждане в 5:30... А след 30 мин вече летим по транс-Kанада магистралата, която свързва Атлантическото крайбрежие с Тихоокеанското. Много удобно минава през Калгари, и минава директно през част от най-интересните планини - националните паркове Banff и Yoho. Навлизайки в основните масиви ни застигна изгревът, и гледките бяха просто фантастични! Скоро започна изкачването по стръмен лавинен улей, за радост без грам сняг. Малко под върха стигнах до 45-50 градуса наклон на гладки плочи. Пробвах да ги изкатеря, но страшно ронливата скала и пързалящите се обувки ме разколебаха... Траверс, и излязох на ръба, където и останалите от групата се изкачваха. Гледките разбира се бяха зашеметяващи във всички посоки. След 1 час стоене на върха, снимки, и записване в регистъра, решихме да си слизаме. По малко различен път, за разнообразие. Той ни отведе в огромна гора, която преди 3 години е горяла. Мястото беше доста особено, но настроението на групата беше повече от весело. Дори станаха няколко много добри снимки. Изненадващо, в 3 следобяд бяхме долу при колите. Замислихме се за още някой бърз връх, но идеята за бира и храна ни се стори по-привлекателна.


Неделя - Mist mountain (3140 m)
Предполагахме, че ще има доста сняг, и 1300-те метра които трябваше да изкачим ще са бавни и изтощителни. Но пътуването започна с търсене на пътека. След като не бе намерена, решихме просто да пресечем гората. Не особено добър избор, поради известното колиество мечки в този район, но какво друго ни остава... След гората достигнахме красива тревиста долина, която много ми напомни за Пирин. Продължавайки нагоре, след като прехвърлихме седлото, влязохме в друга долина. Напълно различна! Скалиста, с много сипеи и сняг. Там вече беше зима. Избрахме си път с възможно най-малко пречки. През една от почивките направихме доста успешен снежен човек. Върхът над нас изглеждаше огромен и недостижим, а знаехме че всъщноост това е само ниско ребро - истинският връх се крие някъде назад. След изтощително изкачване по склона достигнахме ръб, който води до затрупан снежен връх. Едно от момчетата искаше да намери регистъра и реши да копае... Над метър сняг! Както англичанинът Фил казва, пейзажът наоколо беше spectacular! Слизането беше най-забавно. Имаше достатъчно сняг за пързалка надолу към долината. Сериозни скорости се развиват и за няколко минути бяхме 500 метра по-ниско. 45-годишни мъже се радваха като деца, всички бяхме ухилени до уши. Идеален край на много интересен уикенд!

22 септември 2006

есента е вече тук

2 снимки - първата е от норвежките фиорди през пролетта, втората е от снощи, пред входната ми врата



За пръв път днес изпробвах програмата за обработка на снимки Adobe Lightroom. След като се регистрирате, получавате достъп, абсолютно безплатно, до бета версия 3 на пакета. Можете да си го свалите както за win, така и за mac. Първото което ми направи впечатление е дизайнът на графичния интерфейс. Много приятен и изчистен, идеално подхождащ на новия ми iMac.
Функциите които предлага не са малко - от организиране на всички снимки по директории, ключови думи и множество други признаци, до мощен и лесен за употреба модул даващ възможност за регулиране на цветовия баланс, яркостта, преминаване в монохромен режим и много други. Имате възможност да направите слайд шоу в pdf от любимите си снимки, както и интернет галерии. Отделен модул се грижи за отпечатването на снимки, употребата на ICC профили и всичко останало нужно, за да изглеждат снимките ви добре на хартия. Като цяло, програмата дава в достъпен вид 90% от нещата които един фотограф иска да направи със снимките си. Препоръчвам я горещо!

21 септември 2006

HDR photography

Невероятната снимка от предишния пост ме научи на нова, или по-скоро подобрена и вече популярна техника, наречена HDR - High Dynamic Range.
На всички е ясно, че камерата не може да хване и възпроизведе напълно и достоверно целия диапазон от много ярко до много тъмно в определени ситуации. Лично на мен не веднъж ми се е случвало да се чудя как да експонирам дадена снимка, така че да се виждат красиви ярки облаци и предмет в сянка. Спасението в такива случаи е HDR. Техниката успява да възпроизведе картина много по-близка до тази, която окото вижда, в сравнение с обикновена снимка.
Работи така - на статив и възможно най-ниско ИСО се заснемат няколко кадъра експонирани с еднаква бленда, но различна скорост. Колкото повече, толкова по-добре, но обикновено 3 до 7 са достатъчни. Целта е с различните експонации да се получат образи както на най-тъмните, така и на най-светлите части от кадъра. Следва малко магия в специален софтуер, или фотошоп CS2. Кадрите се съчетават в един 32-битов HDR файл, който на монитор изглежда доста зле. След тониране и връщане обратно в 8-битовото пространство се получават наистина страхотни резултати!


Снимането в RAW-формат допълнително помага за по-добро качество. Още една причина да го използвам активно! От тук нататък само снимки в RAW. Вече имам подходящ софтуер са сваляне и обработка на такива файлове, така че сбогом jpg. При първа възможност ще се опитам да направя HDR снимка. А пък докато дойде този момент - ето четиво съдържащо повече обяснения по темата.

Cuba - things to do!

Хавана

  • El Vedado, Malecon - крайбрежната ивица, Museo de la Revolucion
  • Mojitas в стария град - La Habana Vieja
San Fransisco de Paula - вилата на Хемингуей Finca Vigia
Trinidad - ЮНЕСКО паметник на културата, уникална колониална архитектура
Viñales - катерене, може би ще успеем да стигнем до и пещери с подземни реки и езера
Maria la Gorda / Cayo Levisa - scuba diving - коралови рифове, баракуди, огромни плажове с бял пясък

Снимка на деня

20 септември 2006

Уикенд 23-24ти Септември

Близостта на Калгари до изключително изобилие от планини, смея да кажа едни от най-интересните не само в Канада, но и на целия американски континент, започва да ме изтощава физически. За момента поддържам високо темпо и най-често и двата почивни дни съм по някой чукар. За голям мой късмет успях много бързо да открия ентусиасти като мен, с които да обикаляме. Местният outdoor club ме свърза с "психогрупата" (както вече ги наричам) - максимум 10 души за които няма невъзможни неща (и места). Всички са много различни, но обединени от планината и желанието за повече адреналин. Миналата седмица беше бойното ми кръщение в тази група... Изморително, но забавно - 400 вертикални метра bush-whacking през обрасла борова гора, доста пресен сняг, сипеи, лоша скала, няколко пасажа от 4-5 категория...















Явно ми е харесало - за предстоящите почивни дни се записах за 9-10 часово изкачване на Mount Bell с близо 1500 метра денивелация, както и за Mist mountain - 9 часа и 1300 метра. В понеделник няма да мога да се помръдна, но тогава ще го мисля :-)

На втори план за момента вървят уговорките за коледно-новогодишните празници. След злополучния опит да организираме изкачване на Аконкагуа, и по абсолютно идентичен начин провал с идеята за трек в Патагония, аз и Илка (Торонто) се спряхме на резервен вариант - пътуване в Куба. Страната е безкрайно красива, но за нас ще има две допълнителни неща от особен интерес - скално катерене и гмуркане. Въже, клеми, карабинери, примки, опит - всичко необходимо е в наличност. Но виж под водата ще е нещо ново. Особено за мен. Колкото и да е странно все още не мога да кажа, че плувам по какъвто и да е начин.
Нямаме план, нито резервации, само това което сме прочели от 2-3 уебсайта. Очертава се като интересно пътуване :-) А пък понеже няма да ползваме отпуски, лятото ще организираме едно съвсем истинско алпийско изкачване на неназован, но много популярен и красив връх. Очаквайте продължение!

Пост 1ви

Хелоу уърлд, първи пост в едно много ново за мен начинание. След дълго премисляне реших все пак да се заема с този блог. Както си е редно, ще пиша, ще слагам връзки, снимки и картинки които са интересни и бих искал да споделя. Най-често ще ви разказвам за пътуване, катерене или планини, или просто интересни снимки от любимия ми канон - все неща които са много важни. Пожелайте ми успех и дано се забавлявате.