Предколедно катерене
Три дни преди Коледа трябва някак да се запълнят. Списъкът с водопади е сериозен, така че с Ким се стягаме и потегляме.
На около 250 км от Калгари оставаме да нощуваме в страхотен хостел наречен на името на съседното поточе - Mosquito creek. Местенцето е страхотно - малки дървени къщички насред огромни планини, сауна, всичко е покрито с половинметров слой сняг... зимна идилия. Пътят до там също доста впечатлява. Нарича се Icefields parkway и е известен като един от най-красивите асфалтирани пътища в света. 250 км в долина заобиколена от страхотни планини и ледници. Съответно зимата е доста интересно място за шофиране - стандартът е да има над 2 метра сняг.
На 100 метра пред нас видяхме огромен джип да прави пирует и да се обръща със сериозна скорост в канавката. Ламарините бяха доста огънати, но поне младежите се отърваха само с уплаха.
Първия ден късметът не беше особено с нас. Избрахме си водопад, но когато стигнахме до него се оказа между два доста съмнителни склона. Решихме, че е по-добре да си намерим нещо по-малко лавинно. Водопад номер 2 - грозно съмнение ме яде от началото на долината. Пристигайки в тесния каньон за съжаление се потвърждава - огромни басейни в основата не са замръзнали полярните температурите през последния месец. 
Време е за водопад номер 3, където съм сигурен, че ще има лед за катерене, но пък и орди туристи за които основна атракция е да видят шантави хора катерещи висулки от по няколко тона... доста досадно.
Катеренето минава чудесно и точно по здрач се завръщаме в хостела, където сме ние, и някакво семейство. Явно хората почиват предпразнично, което може само да ни радва - камина и сауна изцяло на наше разположение.
На втория ден се отправяме към масивен стометров водопад изтичащ от ледник. Вижда се от далече, изглежда идеално... до пристигането на следващата снежна буря. Сняг се сипе на парцали и изглежда не само в този ден. Безобразни количества вятър и сняг в последните дни са натрупали над метър пухкава пудра! След 2 затъвания до гърди и изминати 50 метра за половин час решаваме, че това няма да го бъде. Отправяме се към центъра на туризма в Канада, Лейк Луиз, където друг стометров, но по-тегав водопад ни очаква. 
Снегът продължава, което спира известно количество зяпачи. Но все пак се намират. И понеже местенцето е закътано, въпреки че хората изглеждат като мравки, чуваемостта е идеална. Стандартните реплики които се дочуват са нещо от рода "Ееей глей там горе на висулката има човек. А стига бе". Веселба! Запечатани сме на не една снимка като малки черни точици. За съжаление една от две ледени колони се е срутила преди няколко дни. Все още стоящата е разцепена на две по дължина, трудна, и доста съмнителна. Решаваме да не рискуваме много и се забавляваме на долните 60-70 метра.
Ден трети и последен. Аз горя от нетърпение да отскочим до място с огромна концентрация на замръзнали водопади, и разбира се да изкатерим нещо интересно. Ентусиазмът ми бързо е охладен от Ким, която има някакъв проблем с мускул и въобще отхвърля идеята за катерене. Явно ще трябва да сме само туристи. През нощта е натрупало още 20 см сняг. Отнема ни известно време да измъкнем колата по стръмна пресечка до магистралата. Нисичка тойота, автоматик... Наложи се да разчиствам снега с обувки за да мине. 
За капак основната магистрала беше затворена и ни отбиха през тесен, но красив път. Дори и да искахме да катерим щяхме да загубим половин ден в пътуване. Така че туризма и пиенето на кафе се оказаха добър вариант. На път обратно за Калгари почти няма сняг. Все още в планините се отбиваме за кратка разходка в един от безбройните каньони - потокът се опитва да замръзне, а навсякъде зеленее от мъхове. Да видим какво ще ни донесе предновогодишния уикенд...
