Little romp @ Rampart creek

Отминалият уикенд се очакваше с голямо нетърпение от солидна група ентусиасти - 3 дни сред най-впечатляващата част от канадските планини, сняг, лед, много храна и още повече бири. Ето как протече всичко...

Петък, 16 Февруари
В 7 вечерта най-накрая успяваме да съберем гигантските количества багаж които имаме в една кола. Храна за една седмица поне, ски, котки, пикели, и какъв ли не нужен и не чак толкова нужен инвентар. Предстоят ни близо 300км до хостела в Rampart creek. Разбира се пътищата са добри, и въпреки потока от пътуващи за дългия уикенд, успяваме да стигнем целта за малко под 3 часа. Минаваме през една от най-красивите пътни отсечки въобще - магистрала 93, още известна като Icefields parkway:
От двете страни се издигат невероятни върхове и скални стени, водопади, ледници, и въобще всякакви красоти... Жалко, че е тъмно и нищо не виждаме.

Събота, 17 февруари
Ранно ставане, няма как, предстои ни дълъг и интересен ден, пък и спане в стая с 10на души не е лесно.

Тук е подходящо да обясня какво е положението с туристите в Канада. Скалистите планини са с територия почти колкото България. В тях има общо 5-6 градчета + 2-3 места за ски, без хотели и сгради, само писти и лифтове. Всичко останало е природа! На места разбира се култивирана в някаква степен за целите на туризма, но няма нещо което дори малко да наподобява супер-селяния като Банско. В тези огромни планини има около десетина хижи. Всички са собственост на алпийския клуб и са невероятно прости, но обмислени и функционални. Почти всички са разположени в много отдалечени райони - отново няма и помен от българското разбиране за туризъм - хижа на 2 часа разстояние, че и по-малко. В няколко долини има хостели - няколко много приятни дървени сгради с общи спални, кухня и сауна. Без ток, но газифицирани. Без канализация, но с "течаща" вода събрана от близък извор. А възможностите за солидно разнообразие от спортове са на практика неограничени. Отбележете количеството сняг. И това при положение, че януари бил необичайно сух!

Но да се върна на моята събота. Напук на всички скиори в тайфата, реших да организирам серия от катерене на водопади. За сведение - най-голямата концентрация на замръзнали водопади, най-добро качество на леда, най-дълъг сезон за катерене - това са Canadian Rockies! По тези места човек може да срещне легендарни алпинисти и хора чиито снимки са по кориците на катерачните списания.

Murchison falls - вгледайте се в точицата по средата на лявата колона

За моя радост още 3ма човека се навиха, така че имахме 2 свръзки. Нито един от тях не беше стъпвал на водопад преди, така че всички бяха много ентусиазирани и настроени за приключение :-)

Орион подсигурява...

...Синди, която здраво изпъва леда

скоро е ред и на Орион да се изпробва...

е трябва и аз да покатеря. една интересна секция 4та категория

ето тук по-добра идея за какво иде реч

След цял ден сериозни натоварвания, вечерта е време за отпускане и сауна! Доста мъничка е, но някак успяваме да се набутаме 11 човека! И разбира се, когато ни стане прекалено горещо изтичваме за бързо потапяне в близката рекичка. Много освежаващо!

Неделя, 18 Февруари

Планът беше да изпробваме нещо по-интересно този ден. Затова се насочихме към един близък улей, който някъде горе съдържал ледени прагове. Гидовникът казва за 30 мин сте там... ОК, тръгваме с бодра крачка през дълбок сняг. Час и половина по-късно все още драпаме по стръмния склон! На моменти затъвам до гърди в пресен мокър сняг. Хмм, някак си това се разминава с представите ми за интересно катерене. Изведнъж се чува страхотен тътен, като от гръмотевична буря. Обръщам се и виждам на отсрещния склон на долината гигантска лавина! Просто смразяваща, ако имаше хора там не биха имали никакъв шанс.
Някои участъци от улея стават доста стръмни и хлъзгави, въпреки дълбокия сняг. След още половин час осъзнавам, че всъщност вече сме изкатерили първото въже на тура... без въже! Всичко под нас е лед, зарит с метър сняг. Цялата тази работа започва да ми се струва опасна по ред причини, а пък и умората си казва думата. Така малко безславно обръщаме, и докато слезем в ниското, вече е твъре късно за друг маршрут. Късният следобед е запълнен с още няколко бири :-)

Понеделник, 20 Февруари

След неделния неуспех се насочваме към лесна за достигане територия на път за Калгари. Цял ден катерене. Без разсейване, без набиване на крак, без обяд, без лесни маршрути. Чисто удоволствие на кристали! Просто идеално завършване на уикенда. Само 3 дни, а ми се стори като едноседмична ваканция.