За ексимосите и иглутата

Май доста време е отминало от последния ми пост... Нова година, някой и друг пореден водопад - обичайни неща, нищо с което да си струва да ангажирам вниманието ви :-)

И така до вчера. След година и половина на канадска територия прочутият студ най-после се появи! От 2 дни, температурата навън не се мени особено, залостила се е между -44 и -46 градуса, и така ще бъде още няколко дни. Студена маса въздух се засилила от Сибир, преминала през Северния полюс, и сега комфортно се е настанила над Западна Канада.

Сега някой си мисли 'Че какво толкова интересно има в това?'. За мен поне е интересно. Като турист в пустиня или нещо подобно, човек в такива условия открива много нови, макар и очевидни, реакции на тялото и заобикалящата го среда. А пък като човек прекарващ доста време из планините, лично за мен е важно да знам какво означават такива температури на практика - нещо което може да ми спаси задника някой ден. Човек си мисли, бре -30 е само десет градуса под -20, не би трябвало да е много различно. Всъщност разликата е огромна. Затова, с риск за пореден път хората да ме мислят за смахнат, реших да се поразходя навън в това чудесно време :-)

При -45 градуса е трудно да се диша. Въздухът просто те задавя. Много автомобили отказват да запалят, дори с електрическите нагреватели които използват тук да затоплят двигателя. Няма облаци, но не е слънчево понеже въздухът е изпълнен с малки невидими ледени кристали. Рано или късно последните падат на земята и всички улици и тротоари са необратимо заледени. Дори съвсем лек повей на вятъра означава още 5-10 градуса надолу. Всичко изложено на такъв студ става лесно чупливо - дървета, пластмаса, гума и какво ли още не. Камерата ми изобщо отказва да припали, въпреки че батерията е на 100%. Кожа изложена на такива условия (особено по лицето) побелява и замръзва за 5 до 10 минути. Носът тече и разбира се буквално замръзва. Парата която издишаш също. За не повече от половин час дрехите и лицето са покрити със скреж. Това си е проблем понеже клепачите и миглите се слепват! Странно и неприятно усещане е да не можеш да си отвориш очите. Всичко до което се докоснеш с голи пръсти моментално залепва. Дори с огромната ми шведска пухенка, след около час започва да захладнява. И въпреки че хората мрънкат, и времето е водеща новина по новините, животът си тече по обичайния начин, и дори градският транспорт се движи по разписание.

А сега ще се завръщам в иглуто си понеже някаква бяла мечка се навърта съмнително наоколо :-)