02 октомври 2007

2 дълги разходки

Сега ще продължа планинската тема. Ще споделя моя опит от 2 български планини това лято - Пирин и Стара планина. Въпросните 2 маршрута по една или друга причина се оказаха дългички, и ако някой се навие да ги повтори (което силно препоръчвам защото си струват) не би било разумно да взима бавни или неподготвени хора. Предупредени сте :-) А ето и за какво става въпрос:

Пирин: 3 дни

Банско - х. Вихрен - х. Синаница (5 часа, вкл. бирата на Вихрен)

х. Синаница - Бъндеришка порта - вр. Бъндеришки чукар - вр. Голям Типиц - Мозговишка порта - Тевно езеро (8-9 часа)

Тевно езеро - Демяница - Банско (5-6 часа)

В днешно време на Вихрен се качваме с маршрутката която е 3 пъти дневно. След кратка бирена почивка може да се започне приятната разходка до Синаница. За съжаление тълпите и мръсотията на хижата (а пък честно казано и в цялата планина напоследък) не предразполагат към нещо повече в района. Подходящо е за късни петъци. Ако пък това се изминава сутрин, в района на Синаница има доста какво да се види.

На втория ден е същината на този маршрут. От Синаница се изминава обратно разстоянието до Бъндеришка порта. Продължава се по пътечка и приятни заоблени връхчета (Дончови караули). Насреща се вижда огромна гранитна пирамида - Бъндеришки чукар. До тук 3 часа. Започва интересното! Няма пътека, пирамидките са рядкост. Аз се опитах да подсека върха от дясно, но не препоръчвам това да се повтаря! Преминават се едни стръмни скалисти улеи, и е по-лесно, и безопасно, да се изкачи върха по билото. Каквото се качва се слиза от другата страна, следва още едно малко скалисто връхче, и след всички тези усилия се достига до маркираната пътека от Вихрен за Тевно езеро (общо ок. 5 часа). От тук нататък се върви все по билото, има няколко съвсем леки изкачвания и слизания, но в общи линии трудности няма. За около 3 часа се достига Мозговишка порта, а за още 20-30 мин заслона на Тевно езеро. Слизането до Демяница и Банско на третия ден е лесно и добре маркирано, а ентусиастите биха могли да разнообразят деня си преди тръгване като се качат бързичко до вр. Каменица (общо 2-3 часа).

По мое мнение това е един от най-красивите и разнообразни маршрути в българските планини! Има си всичко - стръмни върхове, езера, ливади, гори, ходене по широки пътеки както и спъване по скалисти чукари. Вижда се голяма част от планината, изкачват се няколко върха. Много силно го препоръчвам за малка групичка ентусиасти. А, носете си вода, по билото няма :-)

Стара планина: 3 дни

Троянски проход - х. Дерменка - х. Добрила (4:30)

х. Добрила - вр. Левски - вр. Голям Купен - вр. Ботев - h.Рай (9-11 часа)

х. Рай - Калофер (4:30)

Идеалният маршрут за ранна пролет или пък есен (началото на Октомври, като мен). Има само една кратка отсечка с технически трудности, която е подсигурена със стоманени въжета - двете страни на Големия Купен. Стига да не е заледена сериозно няма ниакакви проблеми. През есента пък е особено красиво. Преминават се няколко букови гори и цветовете са забележителни. Други пък се виждат високо от билото. По време на моята разходка преди няколко дни в горите имаше килим от листа, но дърветата все още бяха жълто-зелено-червени :-) Отделно от това, в първите два дни срещнах общо двама-трима души! Е, може би защото беше петък и събота... Но на Ботев и Рай вече бяха обичайните тълпи.
Разходката е наистина много приятна и красива, но определено вторият ден е изморителен. И привидно безкраен, най-вече голите заоблени била около Ботев! Доста деморализиращо, особено ако човек е в недотам добра форма... Но буковите гори, Добрила, Райските скали и водопада, както и Големият Купен си струват усилието.
И тук едно предупреждение - ако имате картата на Стара планина Ком-Емине, международен маршрут Е4 май беше, явно е доста неточна, открих няколко фрапиращи разлики с реалността.

Приятни разходки!

1 коментар:

Unknown каза...

Привет!
Положението с мръсотията в българските планини е трагично. Забелязват го за съжаление много малко хора. Докато не се промени мисленето на българина нещата тук няма да се оправят. Българите приемат хижите за кръчми, а истинските палнинари са изчезнали. Дори хората незнаят какво означава тази дума.
Ние сме фондация "Планинар", която съществува съвсем от скоро и търсим съмишленици, които искат да запазят планините такива каквито са