Канадското слънце

Ами беше добро слънце. След седмица студ и на места сняг, през уикенда реши да напече с пълна сила - 25 градуса. Което беше просто страхотно за моите излизания в планината, и не толкова страхотно за зачервената ми и пареща физиономия.


Събота - Vermillion peak (2622 m)
Неприлично ранно събуждане в 5:30... А след 30 мин вече летим по транс-Kанада магистралата, която свързва Атлантическото крайбрежие с Тихоокеанското. Много удобно минава през Калгари, и минава директно през част от най-интересните планини - националните паркове Banff и Yoho. Навлизайки в основните масиви ни застигна изгревът, и гледките бяха просто фантастични! Скоро започна изкачването по стръмен лавинен улей, за радост без грам сняг. Малко под върха стигнах до 45-50 градуса наклон на гладки плочи. Пробвах да ги изкатеря, но страшно ронливата скала и пързалящите се обувки ме разколебаха... Траверс, и излязох на ръба, където и останалите от групата се изкачваха. Гледките разбира се бяха зашеметяващи във всички посоки. След 1 час стоене на върха, снимки, и записване в регистъра, решихме да си слизаме. По малко различен път, за разнообразие. Той ни отведе в огромна гора, която преди 3 години е горяла. Мястото беше доста особено, но настроението на групата беше повече от весело. Дори станаха няколко много добри снимки. Изненадващо, в 3 следобяд бяхме долу при колите. Замислихме се за още някой бърз връх, но идеята за бира и храна ни се стори по-привлекателна.


Неделя - Mist mountain (3140 m)
Предполагахме, че ще има доста сняг, и 1300-те метра които трябваше да изкачим ще са бавни и изтощителни. Но пътуването започна с търсене на пътека. След като не бе намерена, решихме просто да пресечем гората. Не особено добър избор, поради известното колиество мечки в този район, но какво друго ни остава... След гората достигнахме красива тревиста долина, която много ми напомни за Пирин. Продължавайки нагоре, след като прехвърлихме седлото, влязохме в друга долина. Напълно различна! Скалиста, с много сипеи и сняг. Там вече беше зима. Избрахме си път с възможно най-малко пречки. През една от почивките направихме доста успешен снежен човек. Върхът над нас изглеждаше огромен и недостижим, а знаехме че всъщноост това е само ниско ребро - истинският връх се крие някъде назад. След изтощително изкачване по склона достигнахме ръб, който води до затрупан снежен връх. Едно от момчетата искаше да намери регистъра и реши да копае... Над метър сняг! Както англичанинът Фил казва, пейзажът наоколо беше spectacular! Слизането беше най-забавно. Имаше достатъчно сняг за пързалка надолу към долината. Сериозни скорости се развиват и за няколко минути бяхме 500 метра по-ниско. 45-годишни мъже се радваха като деца, всички бяхме ухилени до уши. Идеален край на много интересен уикенд!