07 ноември 2006

Планината сърце и Жълт нож

Брей, натоварени дни се оказаха последните. Направо дефинирам мултитаскинга :-) Не знам дали ще има някаква съществена полза от всичките ми усилия на няколко фронта, но поне не се чувствам виновен че бездействам. Но сред всичко това няма как да не отделя малко време за вертикални спортове (да се разграничават от хоризонталните!)

Традицията повелява времето в Калгари около Хелоуийн да се скапе тотално. Така и се получи - 10-на см сняг и -15 градуса за няколко дни. След това пак дойде топъл вятър от планините и ни стопли до положителни 10 градуса - време подходящо за някоя последна планина.

Уикендът започна с изкачване на Heart mountain - погледнат от долината върхът прилича на сърце. След доста чудене дали ми се гази в сняг и спъва по сипеи, реших да се присъединя към групата катерачи. Те са си съвсем истински, вече редовно ходим да катерим заедно, а пък и са много готини като компания. Планината се оказа съвсем лесна и приятна и това позволи на всички максимално количество правене на абсолютно безумни неща
Някои имаха толкова много енергия в излишък, че чак акробатики представяха :-)

Въобще от планината много не усетихме, но виж смях и лиготии имаше в изобилие. На връщане в колата се стоплихме много добре, едно от момичетата пусна страхотна музика, точно като за дълъг път, и размазването беше тотално!
Твърде жалко е, че на следващия ден момче от университета ни е било пометено от лавина доста близо до мястото на което ние бяхме. Въпреки че тук спасителите са едни от най-добрите и бързите в света, по-късно момчето е починало в болница. Трябва да си опичаме акъла, и най-после да се запиша на курс за лавинна безопасност.

Неделята започна със закуска на гости. Ник предложи за втора седмица подред да прави палачинки. А пък малко са тези които отхвърлят такива покани. Следобедът беше отреден за катерене. 3 часа се мъчихме по едни тегави цепнатини. Аз изкатерих и една клаустрофобична камина, а и се научих на някои нови хитринки. Въобще добро катерене, завършено с половин час боулдър. И хайде обратно към апартамента на Ник за вечеря и гледане на снимковия материал от последните дни. Горещ шоколад с Baileys беше идеалния завършек на деня и на целия уикенд.

Следващият за мен ще е доста натоварен и работен. Но катераческата група плануваше пътуване с кола до градче със звучното име Жълт нож (Yellowknife), което се пада "столица" на провинция Северозападни територии. Намира се на поне 1500 км на север, леко вдясно от централна Аляска. Никой не знае какво има там, най-вероятно само тундра, но пък и никой не е стъпвал там, така че защо пък не. Имаше един филм Road trip, точно така си го представям и това пътуване :-) Но този път без мен за съжаление.

4 коментара:

deniza каза...

:) Хубави почивни дни си имал! Тук мина под знака на ремонта. Палачинки също се намери кой да направи :) Лошото е, че ще изпуснеш тортата гараш :(

Ivo каза...

Ахааа и кой направи палачинки? Ако не е дълбока тайна разбира се ;-) Илка преди време ме беше питала дали съм пробвал твоя гараш... Толкова години и нито веднъж! Срамота, запази ми парченце :-D

oceanwhale каза...

Както казва една моя приятелка - "живот ли бе да го опишеш..." : )
Успех!

deniza каза...

Срамота, да! Не знам как се е получило :)