технологиите нападат!

От известно време съм се навил да си взема най-после един лаптоп. Най-накрая и аз се отдавам на изкушението да имам компютър вкъщи... В днешно време човек трябвва да е онлайн почти 24 часа. А пък и като че ли има доста неща свързани с работа, които мога да върша спокойно излегнат и сънено предъвкващ закуска. Така че голямото търсене започна! Понеже на работа съм с макинтош, а те са толкова умни и красиви, естественият фаворит е Macbook Pro. Недостатъкът муу обаче е височката цена. Не знаех, че LG правят преносими компютри... Но явно добре се справят както с хардуера така и с рекламата. Тази ми е направо любима вече


А пък ако някой има препоръки, коментари, или какъвто и да е опит с конкретна марка (най-вече Acer, HP Pavillion) нека да постне едно коментарче, или да ми прати поща. Мерси!

Ташев Алпинист

Това може да мине в графата "реклама".

Малко предистория. Запалих се по планините лятото след 8ми клас. По-точно по Пирин, останалите дойдоха по-късно, но Пирин винаги е бил по-специален. В началото ползвах една раница на заем от познато семейство. Техните хлапета явно не я употребяваха особено, пък и в Плевен няма какво толкова да се прави с планинарска раница, освен ако не ходиш да обереш някоя череша. Лятото на година 1996 реших, че искам да си имам моя раница. Нямах търпение да се завлека отново на някоя планина (да бъда честен, на Пирин :-) ). Незнайно как попаднах на малко захлупено магазинче в скрита уличка в ценъра на града. Продаваха раници - Ташев, някаква нова фирма, казваха че работят само с вносни материали от световни лидери и качеството е върха. Навих се, избрах си черно-оранжев Алпинист 60+10. Не помня колко платих. За тогавашните цени и стандарт не ще да е било малко, но както се оказа по-късно, това са най-добре употребените пари които някога съм харчил.

Днес, близо 11 години по-късно, Ташев Алпинист все още ми служи вярно. Единственият проблем който се появи е една счупена пластмасова катарама, която се подменя елементарно. Надявам се качеството и на новите им раници в момента да е все така на ниво!

Поводът за тази сърцераздирателна история е едно ново начало. Старият Ташев все още ще бъде на служба, но на съкратен работен ден. От 2 дни съм горд притежател на чисто нов, красив, умен и удобен работник - Marmot Eiger. Дано види повече нови места и планини от Алиниста. Още следващата седмица ще бъде изпробван на двудневно пътуване включващо палатки, лед, пикели и други интересни аксесоари. Да ми е честит :-)

Лавина!

За радост не от снежните. Хайде да видим кой ще познае - колко писма могат да разменят трима души за 4 часа в рамките на работен ден? Отговорът ще намерите по-долу, мисля че още няколко ще пристигнат докато пиша....

Да е жив и здрав гугъл. Поне сортира всичко в нишки, иначе щеше да е истинско мъчение. И как така сме живяли в тъмните епохи на човешкото съществуване без интернет, чат, поща, скайп, онлайн разплащания и какво ли още не? И преди съм казвал, според мен интернет се нарежда на второ място сред човешките открития през 20ти век, след квантовата механика :-) Интересното обаче е, че въпреки всеобхватността на мрежата, все още ефектът и е доста малък. Както се пееше в едно клипче, което наскоро ми попадна за пореден път, the internet is for porn! А е доста добре известно, че в сложни мрежи настъпват интересни процеси на самоорганизация, зараждат се комплексни структури от информация, и в общи линии само от свързването на дадена информация в сложна мрежа сме способни да получим нови данни. Един интересен, но все пак никак не комплексен, експеримент беше обработката на данни от програмата за търсене на извънземен разум СЕТИ. Стотици хиляди машини по света ползваха скрийн-сейвър, който обработва сигнали записани от радиотелескопи в търсене на интересни сигнали. Не мисля, че са открили нещо за момента :-) Но интернет демонстрира възможности за работа в мрежа... доста примитивна, но все пак мрежа. Чудя се дали някой ден ще еволюира до ниво на самоорганизация, така че не само да разпространява порно, но и да произвежда нова и полезна информация...?

А отговорът на задачката е 30. Може и да не звучи много, ама да не ви се случва :-) На печелившите честито, ще ви черпя бира като се видим.

Честита Баба Марта...

...на всички които се отбиват тук! Да сме живи и здрави, много засмени, и късмет през цялата година! Огромен късмет е, че си получих мартениците снощи, така че успях точно навреме да се накича. Да видим колко пъти в идните дни ще трябва да обясня какви са тези червено-бели неща...

Връзки

От известно време е популярно дори бай Стамат да има интернет страница, да пише по форумите или в блога си, та дори да запълва белите поленца в българската Уикипедия. Миналата седмица Мария ме зариби с няколко безумни уикита - в продължение на час падах под стола от смях. Ето тук няколко линкчета, които си струват да се прегледат из основи. Забавлението ви е гарантирано, пък току виж сте научили и нещо интересно за
Иван Козарев (който е чел пътеводителя на Пирин трябва да му е познат)
село Ръжево (моят личен фаворит, особено секциите Говор и Други)
Магия, СПА и Уелнес
както и полезно инфо за всяка жена (обезателно да се информирате)

Ако някой има подобни попадения, моля прибавете ги :-)

VisualDNA

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Little romp @ Rampart creek

Отминалият уикенд се очакваше с голямо нетърпение от солидна група ентусиасти - 3 дни сред най-впечатляващата част от канадските планини, сняг, лед, много храна и още повече бири. Ето как протече всичко...

Петък, 16 Февруари
В 7 вечерта най-накрая успяваме да съберем гигантските количества багаж които имаме в една кола. Храна за една седмица поне, ски, котки, пикели, и какъв ли не нужен и не чак толкова нужен инвентар. Предстоят ни близо 300км до хостела в Rampart creek. Разбира се пътищата са добри, и въпреки потока от пътуващи за дългия уикенд, успяваме да стигнем целта за малко под 3 часа. Минаваме през една от най-красивите пътни отсечки въобще - магистрала 93, още известна като Icefields parkway:
От двете страни се издигат невероятни върхове и скални стени, водопади, ледници, и въобще всякакви красоти... Жалко, че е тъмно и нищо не виждаме.

Събота, 17 февруари
Ранно ставане, няма как, предстои ни дълъг и интересен ден, пък и спане в стая с 10на души не е лесно.

Тук е подходящо да обясня какво е положението с туристите в Канада. Скалистите планини са с територия почти колкото България. В тях има общо 5-6 градчета + 2-3 места за ски, без хотели и сгради, само писти и лифтове. Всичко останало е природа! На места разбира се култивирана в някаква степен за целите на туризма, но няма нещо което дори малко да наподобява супер-селяния като Банско. В тези огромни планини има около десетина хижи. Всички са собственост на алпийския клуб и са невероятно прости, но обмислени и функционални. Почти всички са разположени в много отдалечени райони - отново няма и помен от българското разбиране за туризъм - хижа на 2 часа разстояние, че и по-малко. В няколко долини има хостели - няколко много приятни дървени сгради с общи спални, кухня и сауна. Без ток, но газифицирани. Без канализация, но с "течаща" вода събрана от близък извор. А възможностите за солидно разнообразие от спортове са на практика неограничени. Отбележете количеството сняг. И това при положение, че януари бил необичайно сух!

Но да се върна на моята събота. Напук на всички скиори в тайфата, реших да организирам серия от катерене на водопади. За сведение - най-голямата концентрация на замръзнали водопади, най-добро качество на леда, най-дълъг сезон за катерене - това са Canadian Rockies! По тези места човек може да срещне легендарни алпинисти и хора чиито снимки са по кориците на катерачните списания.

Murchison falls - вгледайте се в точицата по средата на лявата колона

За моя радост още 3ма човека се навиха, така че имахме 2 свръзки. Нито един от тях не беше стъпвал на водопад преди, така че всички бяха много ентусиазирани и настроени за приключение :-)

Орион подсигурява...

...Синди, която здраво изпъва леда

скоро е ред и на Орион да се изпробва...

е трябва и аз да покатеря. една интересна секция 4та категория

ето тук по-добра идея за какво иде реч

След цял ден сериозни натоварвания, вечерта е време за отпускане и сауна! Доста мъничка е, но някак успяваме да се набутаме 11 човека! И разбира се, когато ни стане прекалено горещо изтичваме за бързо потапяне в близката рекичка. Много освежаващо!

Неделя, 18 Февруари

Планът беше да изпробваме нещо по-интересно този ден. Затова се насочихме към един близък улей, който някъде горе съдържал ледени прагове. Гидовникът казва за 30 мин сте там... ОК, тръгваме с бодра крачка през дълбок сняг. Час и половина по-късно все още драпаме по стръмния склон! На моменти затъвам до гърди в пресен мокър сняг. Хмм, някак си това се разминава с представите ми за интересно катерене. Изведнъж се чува страхотен тътен, като от гръмотевична буря. Обръщам се и виждам на отсрещния склон на долината гигантска лавина! Просто смразяваща, ако имаше хора там не биха имали никакъв шанс.
Някои участъци от улея стават доста стръмни и хлъзгави, въпреки дълбокия сняг. След още половин час осъзнавам, че всъщност вече сме изкатерили първото въже на тура... без въже! Всичко под нас е лед, зарит с метър сняг. Цялата тази работа започва да ми се струва опасна по ред причини, а пък и умората си казва думата. Така малко безславно обръщаме, и докато слезем в ниското, вече е твъре късно за друг маршрут. Късният следобед е запълнен с още няколко бири :-)

Понеделник, 20 Февруари

След неделния неуспех се насочваме към лесна за достигане територия на път за Калгари. Цял ден катерене. Без разсейване, без набиване на крак, без обяд, без лесни маршрути. Чисто удоволствие на кристали! Просто идеално завършване на уикенда. Само 3 дни, а ми се стори като едноседмична ваканция.

This House Of Sky

Ето няколко кадъра от водопадите които изкатерихме миналата събота. Турът е доста дълъг, над 500 метра височина, но доста лесен и приятен. Май по-трудното е човек да стигне до него - минава се по стръмни черни пътища, пресича се река, и след като слезеш от джипа ти остават 1.5 км ходене по хлъзгави камъни на около 5-6 метра над буйна река. Много диво и красиво място. За наша огромна радост времето беше доста приятно, което въобще не ми попречи да се доразболея... И да си сцепя устната с пикел :-)

The Good, the Bad, and the Ugly

Показвам, ето така се прави :-)

И след като сме се качили трябва да слезем, така че се мятаме на няколко рапела. Синичкото петно съм аз, а на заден план се виждат няколко стъпала от водопада.

An Inconvenient Truth

Снощи имах възможността да гледам този вече прочут филм на Ал Гор. Страхотен е, нямам достатъчно думи с които да го препоръчам. Всеки човек на тази планета трябва да го види! (Който няма идея за какво иде реч - Ал Гор представя по най-убедителен начин фактите и проблемите около глобалното затопляне.) Самият той е изключително интересен и доста добър оратор. Има от всичко по-малко - забавни моменти, страховити картини, няколко думи за политиката, малко научни факти... Всичко е пречупено през неговия личен поглед, но все така остава с общочовешко значение. Не мога да си представя разумен човек, който след този филм би поставил под съмнение наличието и причините за глобалното затопляне!

Това е тема по която много е изписано и изговорено, така че няма да се напъвам и аз. Но истината е, че ако всеки от нас не направи нещо последствията ще са много, много сериозни. Ето и едно друго кратко клипче (с приличен трак), което дава идеи какво всеки от нас може да направи.

Анти-архитектура привечер

Лош ден на Матерхорн

Винаги е тъжно, когато хора загиват в планината. Още по-тъжно е ако тези хора са български алпинисти. Трима от тях, както научавам от коментарите на почвечето хора в катерачните сайтове - невероятни хора, са загинали вчера на северната стена на Матерхорн. Мир на праха им, дано всичко да е приключило бързо.

Лично за мен новината е още по-притеснителна, понеже се надявам това или следващото лято да опитам изкачване на този невероятен връх. Няма да е по северната стена разбира се, най-вероятно по някой от по-лесните ръбове. Да, винаги внимавам и се пазя. Правете го и вие!

Sun-day sun-rise

...And as we wind on down the road, our shadows taller than our soul...

Canadian Rockies, Canmore area

Бърканици

Наскоро открих две интересни и вкусни неща за залъгване на апетита. Едното е добре запечен тост с фъстъчено масло, приятно запържен бекон, и резънче чедар - идеален за мързелива неделна закуска. Другото е бананово smoothie - разбити банани, малко лед, кафе, и подсладено плодово кисело мляко. Звучи странно, но е доста добро. Ако някой има собствени вкусни открития, моля да сподели.

Лавина

Предполагам почти всички са чули нещо за падналите лавини в изминалите дни по българските планини, и особено за отнелата живот на Маркуджик-3. Аз лично добих най-пълна представа какво се е случило от членовете на БЕФСА, които са били първите реагирали на ситуацията. И понеже познавам един от тях (Къртача), пък и от известно време се интересувам от лавинна безопасност, и знам за какво става дума, не мога да не изкажа мнение.

Няколко неща ми правят изключително неприятно впечатление. Първо, абсолютното невежество на огромната част от хората които влизат зимата в планината. Това включва явно част от ПСС-арите, болшинството от скиорите, както и обикновените туристи. Арогантността е на почит - не може да изгониш хора които 3 часа са се борили да открият затрупан човек, подлагайки на риск собствения си живот. Да не говорим, че ПСС-арите са допуснали елементарни грешки, неща които всеки с елементарна представа за лавините не би допуснал. Пълно безумие е след като си гледал по телевизията репортаж за лавина вчера, да отидеш на Банско и да караш извън пистите, бутайки лавина. Просто нямам думи! Който е казал, че простотията не ходи по животните е бил много прав.

Евала на момчетата от БЕФСА за всичките усилия! Въпреки обидата, запазват добрия тон и връзки които са създали с ПСС. Това за мен е изключително интелигентно и зряло отношение. Дори след инцидента търсят дискусия и мнения дали е било възможно да направят нещо по-добре. Това е точно каквото един професионалист-спасител би трябвало да направи.

Някак трябва да се обясни на хората, че да рискуваш зимата в планината не е геройство, а лудост (най-вече на нахаканите тийнейджъри). Това че след много години каране на ски или ходене през зимата не ти се е случило нищо има нулево значение. Ако човек няма елементарни познания и поне малко разум, рискът е огромен. Дано хората си извадят поука, иначе планината ще продължи да отнема по няколко живота всяка зима.

Google Analytics

След като прочетох този пост на Еленко, вече и аз ползвам Google Analytics - доста ценно приложние ако имате комерсиален сайт на който продавате нещо и искате статистика кой, кога и от къде влиза във вашата страница, че дори къде си тръгва от нея. Доста възможности има, но понеже аз все още нищо не продавам мисля да се огранича само със следенето на този блог. Така че предупредени сте - следя ви :-)

С времето съм доста зле напоследък, което е и причина само веднъж седмично да пиша по нещо. В изминалите седмици дори и работните дни станаха наситени откъм събития и неща за правене. Сънят е малко, но пък настроението е на ниво.

Миналата събота гледах най-доброто от фестивала на планинските филми в Banff. Определено имаше страхотни кратки филмчета. Някои бяха направо комедии на планинска тематика, в други така и не открих планини, но всички бяха доста добри. Като филмчето за рядък вид патици, които гнездят единствено в Северна Америка... кадрите на еднодневно пате, което предприема 7-8метров скок от гнездото си към езерото долу, бяха просто невероятни. Или огромна, минимум 30м ледена колона, която се срутва при забиването на пикел... Ето и линк към интрото на фестивала, струва си да се види.

В неделя бях отново на ледено и се получи доста образователно. Подобрихме техниката, оправяме се с плетеницата от въжета и инвентар, дори намирам 2ма затрупани от лавина за под 5 минути. Е, сега всичко ме боли разбира се. В сряда ще ходим да ни научат на някой трик за нощуването на открито в канадските планини :-) Какво друго... Изпрах си телефона и в момента е тотално загинал, работата в общи линии върви, въпреки че няма да открием лекарство срещу рак, както обяснявах на някого вчера. Пролетните температури също повдигат духа. Сега само ми трябва малко сън!

Пореден снежно-леден уикенд

След близо 7 години прекъсване най-после реших, че е време отново да се кача на ски. Все пак в момента е един от най-добрите сезони в канадските планини от много време насам, и ще е глупаво да се изпусне такова нещо. В събота започнах практика на леснички и полегати писти - имах известен напредък и завъртях няколко завойчета :-)

В неделя приключенията продължиха с ледено катерене. Посетихме Bear's paw с неговите The Great Four ледопади. Казаха ни, че в добри години 4те колони се сливат и образуват една огромна ледена завеса. Катеренето беше абсолютно зашеметяващо, и гордо мога да потвърдя, че напредвам усилено - катерих 4та категория.
Една от по-малките колони беше от почти напълно прозрачен лед с невероятна зелена ивица по средата. Интересното в случая беше, че в сърцевината на колоната продължаваше да тече вода! Виждаше се и се чуваше много ясно. Изглеждаше като че водата е покрита само със 1 см лед, но се оказа че е повече от 20. Изкатерването определено беше уникално интересно преживяване :-)

Единственият сериозен проблем беше студът, -25 градуса целия ден, въпреки че беше слънчево. Интересни неща се случват при такива температури... Противно на очакванията, вода продължаваше да капе по водопада. И в момента в който падне върху дрехите замръзва. Въпреки че шишето с вода се държи под пухенката, също така замръзва. Както и термосите, сандвичи, шоколади и въобще всичко. Бутилките с кока-кола обаче си стоят течни.... До момента в който не се отворят (т.е. освободи се налягането). За голяма изненада на всички цялата бутилка кристализира за част от секундата! Но въпреки всичко това, не мога да кажа че ми е било студено дори за част от секундата през целия ден. По-скоро на моменти ми беше прекалено топло. За пореден път - качествената екипировка е изключително важна.
(Ето така се прави :-) )

5 неща които може би не знаете за мен

Така и не разбрах кой точно поде тази инициатива за чейн-постинг, но явно се превръща в лавина (каквато всъщност е идеята). Доста ще трябва да се постарая, за да ги докарам до 5.... След като Дени ми пусна тази муха, очаквам да видя и нейния списък :-)

1) Първият си химически псевдо-експеримент мисля че извърших на невинната възраст от около 10. Успях да взривя една колба в 8ми клас, за щастие без сериозни последици

2) Когато поглеждам през ръба ме побиват тръпки от височината. За сметка на това, докато катеря не виждам проблем да вися на 200 метра височина хванат за малко ръбче само с една ръка

3) Четенето вечер е най-сигурният начин да се приспя

4) Въпреки че никак не е безизвестно - не мога да плувам и да карам ски :-(

5) "Вкъщи" е там където се намира четката ми за зъби. "У дома" е мястото където съм отраснал - малък апартамент близо до центъра на Плевен. Почти безграничното ми желание за пътуване не е тайна, но може би не знаете колко много обичам да прекарвам времето си в споменатите две места :-)

Ледено горещо

Празниците вече отминаха, както и съпътстващите ги пътувания по далечни и топли екзотични страни. Първият уикенд на януари беше отдавна заплануван за моят прощапулник в леденото катерене.

И ето ни трима души, още сънени, кой с кафе, кой с бисквити, в нечовешки час в неделя сутрин. Натоварваме огромната купчина с инвентар - въжета, пикели, котки, карабинери, въобще всякаква всякаква катераческа екипировка + храна и топли дрехи. Прогнозата от преди 2 дни беше за минимална -25, максимална -10.... Хладничко, но все пак нормално за тукашните географски ширини.

След като на практика не мигнах цялата предишна нощ, използвам всеки момент да подремна, така че проспивам цялото едночасово пътуване. Пристигаме в каньона на малко поточе, King creek, което въпреки студа отказва да замръзне. Пред нас пътят свършва - голяма бариера и знак, който казва че поради снега и лавините пътят се затваря всяка зима до 15ти юни. Все още е тъмно, а времето въпреки че е облачно, поне не е толкова студено, около -10.

Тръгвайки по пътеката към водопадите, започва да се развиделява. Каньонът се стеснява доста, а наоколо острите планини създават доста впечатляваща алпийска гледка. Въпреки че знам какви са пропорциите на среден по размер замръзнал водопад, винаги се изненадвам като го видя отблизо. Изглеждат огромни, ледът може да е в нюанси на синьо, зелено, черно и какво ли още не... Вдъхват респект. Жалко че времето е кофти, поради което дори не си взех фотоапарата. Да се надяваме, че в следващите седмици ще е по-добро.

Не губим много време и скоро всички са екипирани и готови за катерене. Първите няколко въжета са доста лесни, не е нужно да си катерач, за да ги минеш. След това минаваме към по-стръмни, даже отвесни, драперии и колони от синкав лед. Използвам всяка секунда да добия повече усещане, или може би просто вяра, в пикелите и котките ми. Усещането е невероятно когато стоиш 30 метра над земята и единственото, което те задържа там са няколко метални зъбци, едва проникнали и захапали леда. Замислиш ли се за тези неща, най-вероятно те обхваща паника, започваш да мърдаш в търсене на по-добра позиция, и неизменно чуваш хрускането съпровождащо излизането на сечивата ти от леда. На скално катерене понякога човек може да си позволи да пада - на лед този лукс липсва. Ръцете ти са изморени, мускулите крещят за кислород и почивка, краката ти са в подобно състояние, но поне са по-силни. Наоколо виелицата се развива с пълна сила, започва да вали сняг, и понеже сме в малък каньон, всичко се изсипва в очите, носа, и устата ти - пълни алийски условия. В този момент най-страхотното усещане е когато замахнеш с пикела и чуеш тъпият звук който ти казва, че е захапал дълбоко (е, това значи 2-3 см). Малък празник за душата - може да отпуснеш цялото си тегло на тази единствена точка, и си с 1 метър по-близо до върха, падането се отлага за друг път.

След цял ден изучаване на техниката по замахване с пикел, поставяне на осигуровки в леда, борба с твърдо замръзнали въжета, построяване на осигурителна станция, спрях и се огледах за няколко минути. Когато човек навлезе в нещо, понякога не се замисля какво точно прави и защо. Аз като новобранец мога да оценя невероятното чувство, което човек изпитва докато катери замрзнал водопад в сърцето на канадските Скалисти планини - за много хора това е мечта, и аз съм голям късметлия, че случва и на мен. Който не е висял на 30 м над земята обграден от пейзаж какъвто показват по дискавъри, просто не знае какво е усещането и трябва да опита. Предупреждавам - човек се пристрастява изключително лесно :-)

И преди някой да ме е обвинил в практикуване на екстремни спортове - катеренето, на каквото и да е, нито е екстремно, още по-малко пък е спорт. Няма състезателен елемент, и всичко е премислено няколко пъти и прецизно изпълнено. Катерачите не са някакви малоумници, които си играят с късмета и си търсят белята. Точно обратното - всеки един е изключително внимателен, и безопасността е винаги на първо място. Така че преди да ме обвините в лудост, някой уикенд пробвайте местната си катерачна стена. На много хора ще им хареса, а само си помислете, че навън в планината е около 135 пъти по-хубаво и интересно :-)

До следващото катерене след цели 7 дни (нямам търпение вече), когато надявам се ще мога да покажа и снимки.

Честита 2007ма!

Въпреки разстоянието, мислено бях с вас - скъпите си близки и приятели. Надявам се това да е една много успешна и щастлива година за всички нас. Благодаря на всички, които се сетиха за мен и изпратиха поздравления. Специално за Дени - ето и отговорите:

Приятно ми е да се запознаем

Какво мислите в момента? - гледам снимки и си припомням коледното пътуване в Куба
Добър човек ли сте? - опитвам се....
Спомняте ли си първата целувка? - да
Имате ли в запас идеи и планове? - с променлив успех, но обикновено се намират
Сексът изкуство, необходимост или удоволствие е? - тези трите, че и повече
Вярвате ли в бог, в човек или в чудо? - вярвам с собствените си сили и в приятелите си
Чашата до половина пълна или до половина празна е? - важно е какво има в чашата
От какво се вдъхновявате? - от нещо красиво
Какво може да ви повлияе? - много неща - близък човек, цел, природно бедствие, човешка глупост
Какъв бихте предпочели да сте: известен или богат? - известен
Какъв цвят са стените в дома ви? - ако имах собствен сигурно щяха да са зелени или сини
Какво бихте направили, ако днес е последният ден от живота ви? - бих се обадил на всичките ми близки хора, бих се качил на страховит планински връх
Обичате ли модерната архитектура? - да
Кога за последен път написахте писмо на ръка? На кого? - преди около 9 месеца, на много близък човек
Има ли картина, която непременно искате да притежавате? - не, предпочитам разнообразието
Какво бихте променили или направили, ако можете да започнете живота си отначало? - бих учил повече математика, испански, бих се научи да карам ски... О, май не е късно да го направя и в този живот :-)
Как се държите с хора, които са ви несимпатични? - игнорирам ги
Каква цена бихте платили за успеха си? - зависи как се дефинира успех
Всички говорят за лукс. Знаете ли какво е това? - за някои е имение на остров, за други прилична вечеря
Правите ли разлика между лицемерие и възпитание? - абсолютно да
По-щастливи ли са блондинките? - не, всички се забавляват за тяхна сметка
Започвате с ботокс... а как ще свършите? - невалиден въпрос за мен
За кого се обличате - за вас самите, за вашия приятел или за приятелката ви? - за мен
На кого се обаждате, когато ви е тъжно? - на човек който ще ме усмихне, няколко са
А когато сте щастливи? - умирам от нетърпение да го споделя с всички
Брад Пит или Джордж Клуни? - Брад Пит, по-добър актьор е
Никол Кидман или Моника Белучи? - е по-труден избор няма... освен ако не добавите и Катрин Зита
Има ли ритуал от ежедневието ви, от който не можете да се откажете? - не
Какво трябва да се случи, за да ви изгуби човек като приятел? - трябва да е взаимно
Имате ли страхове? - да
Сънувате ли? Цветно или черно-бяло? - мисля, че е цветно. Човек се движи и тича много трудно в сънищата си
Умеете ли да изслушвате? - мисля че да
Коя приказка обичахте най-много като дете? - няколко руски приказки с хубави картинки
Вярвате ли в "те живяха щастливо цял живот и умряха в един ден"? - да
Вярвате ли в случайността? - да
Каква музика бихте си пожелали на собственото погребение? - нещо весело и енергично
Предпочитате да сте богат или слаб? - аз съм си слаб, така че богат :-)
Вярвате ли в любов от пръв поглед? - да
Каква е разликата между радост и щастие? - радост - миг, щастие - живот
Обичате ли празниците? - мноооого
Изпробвали ли сте всички пози по време на секс, които ви се струват интересни? - поне тези които са ми идвали на ум - да
Кое е любимото ви време от деня за секс? - сутрин
Какво ви действа секси? - различни неща, според ситуацията и човека
За какво се извинявате най-често? - за невнимание или глупава грешка
Доверчив ли сте? - да
Какво ви впечатлява повече - музиката или литературата? - различни неща са, и двете
Честно, можете ли да се зарадвате на малките неща? - 100%
Ще се отрази ли на живота ни влизането в Европейския съюз? Положително или отрицателно? - в кратък срок, едва ли; в дългосрочен план - надявам се да, положително
Вълнува ли ви въобще този въпрос? - разбира се
Живеете ли с удоволствие там, където живеете? - ДА
Добре ли се чувствате на мястото, където четете в момента тези въпроси? - бива
Мислите ли все още за това, за което мислихте в началото? - не :-)