Подготовка за печат

Все още съм на тема снимки... Реших, че е крайно време да се стегна и да отпечатам някои от по-хубавите кадри от изминалата почти година, когато за последно посетих печатница. Доста пътувания направих за това време - Норвегия, Словения, Куба, Канада разбира се. Ще се опитам да гледам критично и броят да не надвишава 100.

Заинтересувах се какъв е максималният размер на снимките, който мога да постигна с моята камера. Както всичко в дигиталната фотография, няма еднозначен отговор - зависи от заснетия обект, разстоянието от което ще се гледа снимката, обработката, мастилата, и т.н. Ориентировъчно, с моя Канон 30Д, което ще рече 8.2 мегапиксела, мога да печатам красиви пейзажи в размер 30x40 cm на 200dpi. Ако искам по-голям размер, също има начини да се постигне - добре обяснено тук и тук (лимитиращият фактор вече е цената за печат). И двете страници съдържат обилно количество много интересни и полезни статии за всеки който се интересува поне малко от фотография. Сигурен съм, че ще намерите нещо полезно за себе си. В момента съм на The Art of B/W :-) А пък снимките, много от които са ви познати, ще видите на живо през идващото лято.

Черно-бяло и студено

Отминалите Великденски празници ни донесоха много слънце, но не и истинска пролет. Канадската зима не се шегува, ама никак, особено пък в планините. Не е полярен студ, но сняг и лед има доста. Ето какви красоти видях в черно-бяло - Великденски планини в 10 кадъра

Доктор Минков съветва...

Повечето млади и здрави хора си мислят, че здравето им е гарантирано и лошите неща никога няма да стигнат до тях. До скоро и аз се числях към тази група. Стрес, безразборно хранене, работа пред компютър, често катерене - все неща които имат своите последици, които в моя случай до момента са занижени количества желязо в кръвта, както и леки болки в коляно, рамо и врат (очевидно е, че в даден момент артритът е неизбежен). Започнах да се интересувам както от здравословно хранене и начин на живот, така и от начини за предотвратяване на травми в спортните дейности с които се занимавам. Ето какво научих в последните дни (ще ме прощавате за английския, но не ми се пише цялото отново на български). Повечето неща сме ги чували в един или друг момент, но май рядко някой им обръща особено внимание...

Интересна статия в NY Times обяснява как ежедневният стрес може да е причина за съществено увеличение на травмите при всеки, който се занимава със спорт. Всъщност, ако се замислите над прочетеното, това са доста очевидни и смислени неща. Останалите проблеми като сърдечно-съдови болести, диабет и т.н. са добре известни, така че при всяка възможност релаксирайте, и въобще радвайте се на живота.

Активни или не, правилното хранене е огромен фактор за здраво тяло. Списъкът с проблеми предизвикани от непълноценно хранене е просто зашеметяващ! Книги могат да се напишат по тази тема. Проблемът е, че повечето от тях са нещо като модни тенденции и говорят за диети с екзотични имена, а фактите са съмнителни и псевдо-научни. Заблудите внесени от такива "диетолози", както и от маркетинговите стратегии на корпорации като Кока-Кола и Макдоналдс, са буквално убийствени за здравето.

Диета всъщност не значи да не се храниш. Напротив, означава да се храниш с всичко от което тялото се нуждае - достатъчно, но не прекалено - протеини, мазнини, въглехидрати, витамини, микроелементи, добавки и т.н.

Заинтересувайте се с какво точно се храните, и как това се отразява на здравето. Със съвсем малко старание може да избегнете сериозни проблеми и да се радвате дълго на здраво тяло.

Снимки

Много се измързеливих в последно време! Все си мисля да понапиша нещо, но така и не успявам да го направя. За компенсация - едно малко албумче със снимки от последното за сезона ледено катерене, надявам се да ви е интересно.

Last ice climbing for the 2006/07 season

технологиите нападат!

От известно време съм се навил да си взема най-после един лаптоп. Най-накрая и аз се отдавам на изкушението да имам компютър вкъщи... В днешно време човек трябвва да е онлайн почти 24 часа. А пък и като че ли има доста неща свързани с работа, които мога да върша спокойно излегнат и сънено предъвкващ закуска. Така че голямото търсене започна! Понеже на работа съм с макинтош, а те са толкова умни и красиви, естественият фаворит е Macbook Pro. Недостатъкът муу обаче е височката цена. Не знаех, че LG правят преносими компютри... Но явно добре се справят както с хардуера така и с рекламата. Тази ми е направо любима вече


А пък ако някой има препоръки, коментари, или какъвто и да е опит с конкретна марка (най-вече Acer, HP Pavillion) нека да постне едно коментарче, или да ми прати поща. Мерси!

Ташев Алпинист

Това може да мине в графата "реклама".

Малко предистория. Запалих се по планините лятото след 8ми клас. По-точно по Пирин, останалите дойдоха по-късно, но Пирин винаги е бил по-специален. В началото ползвах една раница на заем от познато семейство. Техните хлапета явно не я употребяваха особено, пък и в Плевен няма какво толкова да се прави с планинарска раница, освен ако не ходиш да обереш някоя череша. Лятото на година 1996 реших, че искам да си имам моя раница. Нямах търпение да се завлека отново на някоя планина (да бъда честен, на Пирин :-) ). Незнайно как попаднах на малко захлупено магазинче в скрита уличка в ценъра на града. Продаваха раници - Ташев, някаква нова фирма, казваха че работят само с вносни материали от световни лидери и качеството е върха. Навих се, избрах си черно-оранжев Алпинист 60+10. Не помня колко платих. За тогавашните цени и стандарт не ще да е било малко, но както се оказа по-късно, това са най-добре употребените пари които някога съм харчил.

Днес, близо 11 години по-късно, Ташев Алпинист все още ми служи вярно. Единственият проблем който се появи е една счупена пластмасова катарама, която се подменя елементарно. Надявам се качеството и на новите им раници в момента да е все така на ниво!

Поводът за тази сърцераздирателна история е едно ново начало. Старият Ташев все още ще бъде на служба, но на съкратен работен ден. От 2 дни съм горд притежател на чисто нов, красив, умен и удобен работник - Marmot Eiger. Дано види повече нови места и планини от Алиниста. Още следващата седмица ще бъде изпробван на двудневно пътуване включващо палатки, лед, пикели и други интересни аксесоари. Да ми е честит :-)

Лавина!

За радост не от снежните. Хайде да видим кой ще познае - колко писма могат да разменят трима души за 4 часа в рамките на работен ден? Отговорът ще намерите по-долу, мисля че още няколко ще пристигнат докато пиша....

Да е жив и здрав гугъл. Поне сортира всичко в нишки, иначе щеше да е истинско мъчение. И как така сме живяли в тъмните епохи на човешкото съществуване без интернет, чат, поща, скайп, онлайн разплащания и какво ли още не? И преди съм казвал, според мен интернет се нарежда на второ място сред човешките открития през 20ти век, след квантовата механика :-) Интересното обаче е, че въпреки всеобхватността на мрежата, все още ефектът и е доста малък. Както се пееше в едно клипче, което наскоро ми попадна за пореден път, the internet is for porn! А е доста добре известно, че в сложни мрежи настъпват интересни процеси на самоорганизация, зараждат се комплексни структури от информация, и в общи линии само от свързването на дадена информация в сложна мрежа сме способни да получим нови данни. Един интересен, но все пак никак не комплексен, експеримент беше обработката на данни от програмата за търсене на извънземен разум СЕТИ. Стотици хиляди машини по света ползваха скрийн-сейвър, който обработва сигнали записани от радиотелескопи в търсене на интересни сигнали. Не мисля, че са открили нещо за момента :-) Но интернет демонстрира възможности за работа в мрежа... доста примитивна, но все пак мрежа. Чудя се дали някой ден ще еволюира до ниво на самоорганизация, така че не само да разпространява порно, но и да произвежда нова и полезна информация...?

А отговорът на задачката е 30. Може и да не звучи много, ама да не ви се случва :-) На печелившите честито, ще ви черпя бира като се видим.

Честита Баба Марта...

...на всички които се отбиват тук! Да сме живи и здрави, много засмени, и късмет през цялата година! Огромен късмет е, че си получих мартениците снощи, така че успях точно навреме да се накича. Да видим колко пъти в идните дни ще трябва да обясня какви са тези червено-бели неща...

Връзки

От известно време е популярно дори бай Стамат да има интернет страница, да пише по форумите или в блога си, та дори да запълва белите поленца в българската Уикипедия. Миналата седмица Мария ме зариби с няколко безумни уикита - в продължение на час падах под стола от смях. Ето тук няколко линкчета, които си струват да се прегледат из основи. Забавлението ви е гарантирано, пък току виж сте научили и нещо интересно за
Иван Козарев (който е чел пътеводителя на Пирин трябва да му е познат)
село Ръжево (моят личен фаворит, особено секциите Говор и Други)
Магия, СПА и Уелнес
както и полезно инфо за всяка жена (обезателно да се информирате)

Ако някой има подобни попадения, моля прибавете ги :-)

VisualDNA

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Little romp @ Rampart creek

Отминалият уикенд се очакваше с голямо нетърпение от солидна група ентусиасти - 3 дни сред най-впечатляващата част от канадските планини, сняг, лед, много храна и още повече бири. Ето как протече всичко...

Петък, 16 Февруари
В 7 вечерта най-накрая успяваме да съберем гигантските количества багаж които имаме в една кола. Храна за една седмица поне, ски, котки, пикели, и какъв ли не нужен и не чак толкова нужен инвентар. Предстоят ни близо 300км до хостела в Rampart creek. Разбира се пътищата са добри, и въпреки потока от пътуващи за дългия уикенд, успяваме да стигнем целта за малко под 3 часа. Минаваме през една от най-красивите пътни отсечки въобще - магистрала 93, още известна като Icefields parkway:
От двете страни се издигат невероятни върхове и скални стени, водопади, ледници, и въобще всякакви красоти... Жалко, че е тъмно и нищо не виждаме.

Събота, 17 февруари
Ранно ставане, няма как, предстои ни дълъг и интересен ден, пък и спане в стая с 10на души не е лесно.

Тук е подходящо да обясня какво е положението с туристите в Канада. Скалистите планини са с територия почти колкото България. В тях има общо 5-6 градчета + 2-3 места за ски, без хотели и сгради, само писти и лифтове. Всичко останало е природа! На места разбира се култивирана в някаква степен за целите на туризма, но няма нещо което дори малко да наподобява супер-селяния като Банско. В тези огромни планини има около десетина хижи. Всички са собственост на алпийския клуб и са невероятно прости, но обмислени и функционални. Почти всички са разположени в много отдалечени райони - отново няма и помен от българското разбиране за туризъм - хижа на 2 часа разстояние, че и по-малко. В няколко долини има хостели - няколко много приятни дървени сгради с общи спални, кухня и сауна. Без ток, но газифицирани. Без канализация, но с "течаща" вода събрана от близък извор. А възможностите за солидно разнообразие от спортове са на практика неограничени. Отбележете количеството сняг. И това при положение, че януари бил необичайно сух!

Но да се върна на моята събота. Напук на всички скиори в тайфата, реших да организирам серия от катерене на водопади. За сведение - най-голямата концентрация на замръзнали водопади, най-добро качество на леда, най-дълъг сезон за катерене - това са Canadian Rockies! По тези места човек може да срещне легендарни алпинисти и хора чиито снимки са по кориците на катерачните списания.

Murchison falls - вгледайте се в точицата по средата на лявата колона

За моя радост още 3ма човека се навиха, така че имахме 2 свръзки. Нито един от тях не беше стъпвал на водопад преди, така че всички бяха много ентусиазирани и настроени за приключение :-)

Орион подсигурява...

...Синди, която здраво изпъва леда

скоро е ред и на Орион да се изпробва...

е трябва и аз да покатеря. една интересна секция 4та категория

ето тук по-добра идея за какво иде реч

След цял ден сериозни натоварвания, вечерта е време за отпускане и сауна! Доста мъничка е, но някак успяваме да се набутаме 11 човека! И разбира се, когато ни стане прекалено горещо изтичваме за бързо потапяне в близката рекичка. Много освежаващо!

Неделя, 18 Февруари

Планът беше да изпробваме нещо по-интересно този ден. Затова се насочихме към един близък улей, който някъде горе съдържал ледени прагове. Гидовникът казва за 30 мин сте там... ОК, тръгваме с бодра крачка през дълбок сняг. Час и половина по-късно все още драпаме по стръмния склон! На моменти затъвам до гърди в пресен мокър сняг. Хмм, някак си това се разминава с представите ми за интересно катерене. Изведнъж се чува страхотен тътен, като от гръмотевична буря. Обръщам се и виждам на отсрещния склон на долината гигантска лавина! Просто смразяваща, ако имаше хора там не биха имали никакъв шанс.
Някои участъци от улея стават доста стръмни и хлъзгави, въпреки дълбокия сняг. След още половин час осъзнавам, че всъщност вече сме изкатерили първото въже на тура... без въже! Всичко под нас е лед, зарит с метър сняг. Цялата тази работа започва да ми се струва опасна по ред причини, а пък и умората си казва думата. Така малко безславно обръщаме, и докато слезем в ниското, вече е твъре късно за друг маршрут. Късният следобед е запълнен с още няколко бири :-)

Понеделник, 20 Февруари

След неделния неуспех се насочваме към лесна за достигане територия на път за Калгари. Цял ден катерене. Без разсейване, без набиване на крак, без обяд, без лесни маршрути. Чисто удоволствие на кристали! Просто идеално завършване на уикенда. Само 3 дни, а ми се стори като едноседмична ваканция.

This House Of Sky

Ето няколко кадъра от водопадите които изкатерихме миналата събота. Турът е доста дълъг, над 500 метра височина, но доста лесен и приятен. Май по-трудното е човек да стигне до него - минава се по стръмни черни пътища, пресича се река, и след като слезеш от джипа ти остават 1.5 км ходене по хлъзгави камъни на около 5-6 метра над буйна река. Много диво и красиво място. За наша огромна радост времето беше доста приятно, което въобще не ми попречи да се доразболея... И да си сцепя устната с пикел :-)

The Good, the Bad, and the Ugly

Показвам, ето така се прави :-)

И след като сме се качили трябва да слезем, така че се мятаме на няколко рапела. Синичкото петно съм аз, а на заден план се виждат няколко стъпала от водопада.

An Inconvenient Truth

Снощи имах възможността да гледам този вече прочут филм на Ал Гор. Страхотен е, нямам достатъчно думи с които да го препоръчам. Всеки човек на тази планета трябва да го види! (Който няма идея за какво иде реч - Ал Гор представя по най-убедителен начин фактите и проблемите около глобалното затопляне.) Самият той е изключително интересен и доста добър оратор. Има от всичко по-малко - забавни моменти, страховити картини, няколко думи за политиката, малко научни факти... Всичко е пречупено през неговия личен поглед, но все така остава с общочовешко значение. Не мога да си представя разумен човек, който след този филм би поставил под съмнение наличието и причините за глобалното затопляне!

Това е тема по която много е изписано и изговорено, така че няма да се напъвам и аз. Но истината е, че ако всеки от нас не направи нещо последствията ще са много, много сериозни. Ето и едно друго кратко клипче (с приличен трак), което дава идеи какво всеки от нас може да направи.

Анти-архитектура привечер

Лош ден на Матерхорн

Винаги е тъжно, когато хора загиват в планината. Още по-тъжно е ако тези хора са български алпинисти. Трима от тях, както научавам от коментарите на почвечето хора в катерачните сайтове - невероятни хора, са загинали вчера на северната стена на Матерхорн. Мир на праха им, дано всичко да е приключило бързо.

Лично за мен новината е още по-притеснителна, понеже се надявам това или следващото лято да опитам изкачване на този невероятен връх. Няма да е по северната стена разбира се, най-вероятно по някой от по-лесните ръбове. Да, винаги внимавам и се пазя. Правете го и вие!

Sun-day sun-rise

...And as we wind on down the road, our shadows taller than our soul...

Canadian Rockies, Canmore area

Бърканици

Наскоро открих две интересни и вкусни неща за залъгване на апетита. Едното е добре запечен тост с фъстъчено масло, приятно запържен бекон, и резънче чедар - идеален за мързелива неделна закуска. Другото е бананово smoothie - разбити банани, малко лед, кафе, и подсладено плодово кисело мляко. Звучи странно, но е доста добро. Ако някой има собствени вкусни открития, моля да сподели.

Лавина

Предполагам почти всички са чули нещо за падналите лавини в изминалите дни по българските планини, и особено за отнелата живот на Маркуджик-3. Аз лично добих най-пълна представа какво се е случило от членовете на БЕФСА, които са били първите реагирали на ситуацията. И понеже познавам един от тях (Къртача), пък и от известно време се интересувам от лавинна безопасност, и знам за какво става дума, не мога да не изкажа мнение.

Няколко неща ми правят изключително неприятно впечатление. Първо, абсолютното невежество на огромната част от хората които влизат зимата в планината. Това включва явно част от ПСС-арите, болшинството от скиорите, както и обикновените туристи. Арогантността е на почит - не може да изгониш хора които 3 часа са се борили да открият затрупан човек, подлагайки на риск собствения си живот. Да не говорим, че ПСС-арите са допуснали елементарни грешки, неща които всеки с елементарна представа за лавините не би допуснал. Пълно безумие е след като си гледал по телевизията репортаж за лавина вчера, да отидеш на Банско и да караш извън пистите, бутайки лавина. Просто нямам думи! Който е казал, че простотията не ходи по животните е бил много прав.

Евала на момчетата от БЕФСА за всичките усилия! Въпреки обидата, запазват добрия тон и връзки които са създали с ПСС. Това за мен е изключително интелигентно и зряло отношение. Дори след инцидента търсят дискусия и мнения дали е било възможно да направят нещо по-добре. Това е точно каквото един професионалист-спасител би трябвало да направи.

Някак трябва да се обясни на хората, че да рискуваш зимата в планината не е геройство, а лудост (най-вече на нахаканите тийнейджъри). Това че след много години каране на ски или ходене през зимата не ти се е случило нищо има нулево значение. Ако човек няма елементарни познания и поне малко разум, рискът е огромен. Дано хората си извадят поука, иначе планината ще продължи да отнема по няколко живота всяка зима.

Google Analytics

След като прочетох този пост на Еленко, вече и аз ползвам Google Analytics - доста ценно приложние ако имате комерсиален сайт на който продавате нещо и искате статистика кой, кога и от къде влиза във вашата страница, че дори къде си тръгва от нея. Доста възможности има, но понеже аз все още нищо не продавам мисля да се огранича само със следенето на този блог. Така че предупредени сте - следя ви :-)

С времето съм доста зле напоследък, което е и причина само веднъж седмично да пиша по нещо. В изминалите седмици дори и работните дни станаха наситени откъм събития и неща за правене. Сънят е малко, но пък настроението е на ниво.

Миналата събота гледах най-доброто от фестивала на планинските филми в Banff. Определено имаше страхотни кратки филмчета. Някои бяха направо комедии на планинска тематика, в други така и не открих планини, но всички бяха доста добри. Като филмчето за рядък вид патици, които гнездят единствено в Северна Америка... кадрите на еднодневно пате, което предприема 7-8метров скок от гнездото си към езерото долу, бяха просто невероятни. Или огромна, минимум 30м ледена колона, която се срутва при забиването на пикел... Ето и линк към интрото на фестивала, струва си да се види.

В неделя бях отново на ледено и се получи доста образователно. Подобрихме техниката, оправяме се с плетеницата от въжета и инвентар, дори намирам 2ма затрупани от лавина за под 5 минути. Е, сега всичко ме боли разбира се. В сряда ще ходим да ни научат на някой трик за нощуването на открито в канадските планини :-) Какво друго... Изпрах си телефона и в момента е тотално загинал, работата в общи линии върви, въпреки че няма да открием лекарство срещу рак, както обяснявах на някого вчера. Пролетните температури също повдигат духа. Сега само ми трябва малко сън!