Празниците вече отминаха, както и съпътстващите ги пътувания по далечни и топли екзотични страни. Първият уикенд на януари беше отдавна заплануван за моят прощапулник в леденото катерене.
И ето ни трима души, още сънени, кой с кафе, кой с бисквити, в нечовешки час в неделя сутрин. Натоварваме огромната купчина с инвентар - въжета, пикели, котки, карабинери, въобще всякаква всякаква катераческа екипировка + храна и топли дрехи. Прогнозата от преди 2 дни беше за минимална -25, максимална -10.... Хладничко, но все пак нормално за тукашните географски ширини.
След като на практика не мигнах цялата предишна нощ, използвам всеки момент да подремна, така че проспивам цялото едночасово пътуване. Пристигаме в каньона на малко поточе, King creek, което въпреки студа отказва да замръзне. Пред нас пътят свършва - голяма бариера и знак, който казва че поради снега и лавините пътят се затваря всяка зима до 15ти юни. Все още е тъмно, а времето въпреки че е облачно, поне не е толкова студено, около -10.
Тръгвайки по пътеката към водопадите, започва да се развиделява. Каньонът се стеснява доста, а наоколо острите планини създават доста впечатляваща алпийска гледка. Въпреки че знам какви са пропорциите на среден по размер замръзнал водопад, винаги се изненадвам като го видя отблизо. Изглеждат огромни, ледът може да е в нюанси на синьо, зелено, черно и какво ли още не... Вдъхват респект. Жалко че времето е кофти, поради което дори не си взех фотоапарата. Да се надяваме, че в следващите седмици ще е по-добро.
Не губим много време и скоро всички са екипирани и готови за катерене. Първите няколко въжета са доста лесни, не е нужно да си катерач, за да ги минеш. След това минаваме към по-стръмни, даже отвесни, драперии и колони от синкав лед. Използвам всяка секунда да добия повече усещане, или може би просто вяра, в пикелите и котките ми. Усещането е невероятно когато стоиш 30 метра над земята и единственото, което те задържа там са няколко метални зъбци, едва проникнали и захапали леда. Замислиш ли се за тези неща, най-вероятно те обхваща паника, започваш да мърдаш в търсене на по-добра позиция, и неизменно чуваш хрускането съпровождащо излизането на сечивата ти от леда. На скално катерене понякога човек може да си позволи да пада - на лед този лукс липсва. Ръцете ти са изморени, мускулите крещят за кислород и почивка, краката ти са в подобно състояние, но поне са по-силни. Наоколо виелицата се развива с пълна сила, започва да вали сняг, и понеже сме в малък каньон, всичко се изсипва в очите, носа, и устата ти - пълни алийски условия. В този момент най-страхотното усещане е когато замахнеш с пикела и чуеш тъпият звук който ти казва, че е захапал дълбоко (е, това значи 2-3 см). Малък празник за душата - може да отпуснеш цялото си тегло на тази единствена точка, и си с 1 метър по-близо до върха, падането се отлага за друг път.
След цял ден изучаване на техниката по замахване с пикел, поставяне на осигуровки в леда, борба с твърдо замръзнали въжета, построяване на осигурителна станция, спрях и се огледах за няколко минути. Когато човек навлезе в нещо, понякога не се замисля какво точно прави и защо. Аз като новобранец мога да оценя невероятното чувство, което човек изпитва докато катери замрзнал водопад в сърцето на канадските Скалисти планини - за много хора това е мечта, и аз съм голям късметлия, че случва и на мен. Който не е висял на 30 м над земята обграден от пейзаж какъвто показват по дискавъри, просто не знае какво е усещането и трябва да опита. Предупреждавам - човек се пристрастява изключително лесно :-)
И преди някой да ме е обвинил в практикуване на екстремни спортове - катеренето, на каквото и да е, нито е екстремно, още по-малко пък е спорт. Няма състезателен елемент, и всичко е премислено няколко пъти и прецизно изпълнено. Катерачите не са някакви малоумници, които си играят с късмета и си търсят белята. Точно обратното - всеки един е изключително внимателен, и безопасността е винаги на първо място. Така че преди да ме обвините в лудост, някой уикенд пробвайте местната си катерачна стена. На много хора ще им хареса, а само си помислете, че навън в планината е около 135 пъти по-хубаво и интересно :-)
До следващото катерене след цели 7 дни (нямам търпение вече), когато надявам се ще мога да покажа и снимки.
Една от по-малките колони беше от почти напълно прозрачен лед с невероятна зелена ивица по средата. Интересното в случая беше, че в сърцевината на колоната продължаваше да тече вода! Виждаше се и се чуваше много ясно. Изглеждаше като че водата е покрита само със 1 см лед, но се оказа че е повече от 20. Изкатерването определено беше уникално интересно преживяване :-)
Единственият сериозен проблем беше студът, -25 градуса целия ден, въпреки че беше слънчево. Интересни неща се случват при такива температури... Противно на очакванията, вода продължаваше да капе по водопада. И в момента в който падне върху дрехите замръзва. Въпреки че шишето с вода се държи под пухенката, също така замръзва. Както и термосите, сандвичи, шоколади и въобще всичко. Бутилките с кока-кола обаче си стоят течни.... До момента в който не се отворят (т.е. освободи се налягането). За голяма изненада на всички цялата бутилка кристализира за част от секундата! Но въпреки всичко това, не мога да кажа че ми е било студено дори за част от секундата през целия ден. По-скоро на моменти ми беше прекалено топло. За пореден път - качествената екипировка е изключително важна.
