Мартенско

Като гледам какви празници са се подредили, казвам си хубаво ще е да напиша нещо. Така че честит 3 март, честита Баба Марта, честит 8 март, първа пролет... Изберете си празник и се чувствайте поздравени - всичко добро и топла, усмихната пролет ви желая.

В последните няколко години майка ми винаги ми праща мартеници. Така че където и да се намирам, винаги имам поне една. Но нали се подвизавам предимно по "северни" страни, щъркелите и цъфналите дръвчета рядко ги дочаквам. Както и да е, тази година майка ми решила, че не съм оставил адреса си, поради което автоматично забравила да изпрати мартеници. Разказвах на Ким за разните български празници през март и тя си спомни за миналогодишната ми мартеница. Наложи се дълго и напоително да обяснявам традицията. Тя пък взе че се ентусиазира и реши да ми плете или направи мартеница :-) В опити да намеря някакво описание как се правеха (доста време измина от 3ти клас...) попаднах на описанието им, пък и на целия обичай, в английската уикипедия! Доста изненадващо според мен, но евала на който се е постарал и написал грамотен и смислен текст на английски. Така съботния ден прекарахме в правене на мартеници, а пък аз реших да почетем празника с малко традиционна манджа - мусака :-)
И за да не решите, че сме я подкарали пенсионерската - две картинки от скоро

За ексимосите и иглутата

Май доста време е отминало от последния ми пост... Нова година, някой и друг пореден водопад - обичайни неща, нищо с което да си струва да ангажирам вниманието ви :-)

И така до вчера. След година и половина на канадска територия прочутият студ най-после се появи! От 2 дни, температурата навън не се мени особено, залостила се е между -44 и -46 градуса, и така ще бъде още няколко дни. Студена маса въздух се засилила от Сибир, преминала през Северния полюс, и сега комфортно се е настанила над Западна Канада.

Сега някой си мисли 'Че какво толкова интересно има в това?'. За мен поне е интересно. Като турист в пустиня или нещо подобно, човек в такива условия открива много нови, макар и очевидни, реакции на тялото и заобикалящата го среда. А пък като човек прекарващ доста време из планините, лично за мен е важно да знам какво означават такива температури на практика - нещо което може да ми спаси задника някой ден. Човек си мисли, бре -30 е само десет градуса под -20, не би трябвало да е много различно. Всъщност разликата е огромна. Затова, с риск за пореден път хората да ме мислят за смахнат, реших да се поразходя навън в това чудесно време :-)

При -45 градуса е трудно да се диша. Въздухът просто те задавя. Много автомобили отказват да запалят, дори с електрическите нагреватели които използват тук да затоплят двигателя. Няма облаци, но не е слънчево понеже въздухът е изпълнен с малки невидими ледени кристали. Рано или късно последните падат на земята и всички улици и тротоари са необратимо заледени. Дори съвсем лек повей на вятъра означава още 5-10 градуса надолу. Всичко изложено на такъв студ става лесно чупливо - дървета, пластмаса, гума и какво ли още не. Камерата ми изобщо отказва да припали, въпреки че батерията е на 100%. Кожа изложена на такива условия (особено по лицето) побелява и замръзва за 5 до 10 минути. Носът тече и разбира се буквално замръзва. Парата която издишаш също. За не повече от половин час дрехите и лицето са покрити със скреж. Това си е проблем понеже клепачите и миглите се слепват! Странно и неприятно усещане е да не можеш да си отвориш очите. Всичко до което се докоснеш с голи пръсти моментално залепва. Дори с огромната ми шведска пухенка, след около час започва да захладнява. И въпреки че хората мрънкат, и времето е водеща новина по новините, животът си тече по обичайния начин, и дори градският транспорт се движи по разписание.

А сега ще се завръщам в иглуто си понеже някаква бяла мечка се навърта съмнително наоколо :-)

Предколедно катерене

Три дни преди Коледа трябва някак да се запълнят. Списъкът с водопади е сериозен, така че с Ким се стягаме и потегляме.


На около 250 км от Калгари оставаме да нощуваме в страхотен хостел наречен на името на съседното поточе - Mosquito creek. Местенцето е страхотно - малки дървени къщички насред огромни планини, сауна, всичко е покрито с половинметров слой сняг... зимна идилия. Пътят до там също доста впечатлява. Нарича се Icefields parkway и е известен като един от най-красивите асфалтирани пътища в света. 250 км в долина заобиколена от страхотни планини и ледници. Съответно зимата е доста интересно място за шофиране - стандартът е да има над 2 метра сняг.

На 100 метра пред нас видяхме огромен джип да прави пирует и да се обръща със сериозна скорост в канавката. Ламарините бяха доста огънати, но поне младежите се отърваха само с уплаха.
Първия ден късметът не беше особено с нас. Избрахме си водопад, но когато стигнахме до него се оказа между два доста съмнителни склона. Решихме, че е по-добре да си намерим нещо по-малко лавинно. Водопад номер 2 - грозно съмнение ме яде от началото на долината. Пристигайки в тесния каньон за съжаление се потвърждава - огромни басейни в основата не са замръзнали полярните температурите през последния месец.
Време е за водопад номер 3, където съм сигурен, че ще има лед за катерене, но пък и орди туристи за които основна атракция е да видят шантави хора катерещи висулки от по няколко тона... доста досадно.

Катеренето минава чудесно и точно по здрач се завръщаме в хостела, където сме ние, и някакво семейство. Явно хората почиват предпразнично, което може само да ни радва - камина и сауна изцяло на наше разположение.
На втория ден се отправяме към масивен стометров водопад изтичащ от ледник. Вижда се от далече, изглежда идеално... до пристигането на следващата снежна буря. Сняг се сипе на парцали и изглежда не само в този ден. Безобразни количества вятър и сняг в последните дни са натрупали над метър пухкава пудра! След 2 затъвания до гърди и изминати 50 метра за половин час решаваме, че това няма да го бъде. Отправяме се към центъра на туризма в Канада, Лейк Луиз, където друг стометров, но по-тегав водопад ни очаква.
Снегът продължава, което спира известно количество зяпачи. Но все пак се намират. И понеже местенцето е закътано, въпреки че хората изглеждат като мравки, чуваемостта е идеална. Стандартните реплики които се дочуват са нещо от рода "Ееей глей там горе на висулката има човек. А стига бе". Веселба! Запечатани сме на не една снимка като малки черни точици. За съжаление една от две ледени колони се е срутила преди няколко дни. Все още стоящата е разцепена на две по дължина, трудна, и доста съмнителна. Решаваме да не рискуваме много и се забавляваме на долните 60-70 метра.
Ден трети и последен. Аз горя от нетърпение да отскочим до място с огромна концентрация на замръзнали водопади, и разбира се да изкатерим нещо интересно. Ентусиазмът ми бързо е охладен от Ким, която има някакъв проблем с мускул и въобще отхвърля идеята за катерене. Явно ще трябва да сме само туристи. През нощта е натрупало още 20 см сняг. Отнема ни известно време да измъкнем колата по стръмна пресечка до магистралата. Нисичка тойота, автоматик... Наложи се да разчиствам снега с обувки за да мине.
За капак основната магистрала беше затворена и ни отбиха през тесен, но красив път. Дори и да искахме да катерим щяхме да загубим половин ден в пътуване. Така че туризма и пиенето на кафе се оказаха добър вариант. На път обратно за Калгари почти няма сняг. Все още в планините се отбиваме за кратка разходка в един от безбройните каньони - потокът се опитва да замръзне, а навсякъде зеленее от  мъхове. Да видим какво ще ни донесе предновогодишния уикенд...

Рожден ден на водопади

Какъв по-добър начин да отпразнуваш от това да изкатериш няколко водопада... Събуждане в 6:30, двучасови заходи към самото катерене, и разбира се постоянна температура от -20 градуса. Но трябва да кажа, че си струваше! Снимките по-долу ще го потвърдят. Благодаря на всички за поздравите и пожеланията! Живи и здрави поне още 28 години :-)
Освен това успях да присъствам за кратко на събитие наречено Canmore Ice Festival, посветено, сещате се, на леденото катерене. Състезания на 40-метрова изкуствена стена, курсове, презентации... доста интересно. Ние простосмъртните имахме късмета да се смесим с няколко от най-известните в катеренето и алпинизма хора. Barry Blanchard, Will Gadd, Sean Isaac... нечовеци просто. И някак гот е да си пиеш биричката с тях :-)

Затрий туристите!

От снимките си имам предвид. Ето програмка, която от няколко снимки (3-10) на едно и също място прави осредняване и премахва всички движещи се обекти - автомобили, туристи и други подобни напасти! Звучи много добре, като се има предвид, че не е нужно снимките да са абсолютно еднакви и да се ползва триножник. Става и за слепване на панорами. Ако някой се престраши да я пробва нека сподели впечатления.

Bode Miller leaves the US ski team?!?

Сезонът на зимното катерене открит!

БГ лято 2007

А целият албум може да се гледа тук

Lexus Hybrid

Както написах и в предишния пост, много е модерно да си екологично ориентиран в днешно време. Без значение дали наистина е така, или помага ли въобще това на околната среда.
Поредният пример който ми се набива на очи от няколко дни са хибридните модели на Лексус - безспорно красиви, впечатляващи автомобили. Но явно и там са усетили накъде върви фашона в момента, и след революционния Prius преди време, сега изкарват лимузини и джипове с хибриден двигател. Като цяло, от страна на компанията това е очеваден маркетингов трик, който за съжаление има малък ефект върху екологията. Комбиниран разход на гориво - 10 л./100 км... Наистина, това е по-ниско от конкурентните луксозни мощни лимузини, но за каква екология говорим тук?!? Ако човек иска да намали емисиите си въглероден диоксид (каквато е идеята на хибридните двигатели), наистина да се грижи за околната среда и т.н. да си купи малка икономична кола която гори 5/100! Толкова е просто. Но понеже е фашон, предполагам, че и тези Лексуси ще станат супер-успешни, понеже е много куул да караш огромна лимузина, и едновременно да имаш имиджа на загрижен за екологията. Hypocrisy...

За да си куул е нужно:

Ето списъкът с неща които правят всеки неотразим! Впечатления от последните дни, не претендирам за изчерпателност :-)

• да си "зелен" - изхвърляш вестниците в сините контейнери, пазаруваш с текстилната торбичка на баба ти, блогваш за глобалното затопляне и сечта на Паничище, караш хибриден автомобил (каквото и да означава това!) - модерно е


• да си в крак с технологиите притежавайки поне 2 от следните - ipod, лаптоп, телефон с >2 Мpix камера


• да блогваш, разбира се!


• също така е наложително да си регистриран в поне няколко социални мрежи, най-вече MySpace, Facebook, Flickr, Bebo и т.н. А листа с френдове не трябва да е под поне 100


• трябва да се обличаш добре, т.е. да си в крак с фашона! Или пък ако се обличаш зле, то поне да е идейно и с цел...


• да разбираш от какво ли не - вино, автомобили, спорт, книги, музика, мода, компютри, политика, психология, квантова механика, философия, фотография, и т.н. и т.н. Ако пък не разбираш, наложително е успешно да симулираш


• най-важното от всичко (записвайте си) - речникът ти трябва да съдържа значително количество английски думички. Така че да не се разбира дали говориш на английски с някоя и друга българица между другото, или точно обратното. Все пак, за да си куул се изискват жертви и усилия!

Ами дерзайте. За справки обърнете се към следните публикации - www.dictionary.com и интересна статийка на Капитал

Motivational posters!

Lifted

Още едно страхотно кратко филмче на Pixar! Гледах го като увертюра към Ratatouille и честно казано толкова много отдавна не се бях смял :-)

Blog action day

Който има отношение по каквато и да е "зелена" тема - природна, екологична, планинска, без значение - 15 Октомври е ден в който блогъри от цял свят ще обърнат внимание на конкретната тема свързана с околната среда която ги вълнува. Цъкайте и вижте за какво става въпрос.

2 дълги разходки

Сега ще продължа планинската тема. Ще споделя моя опит от 2 български планини това лято - Пирин и Стара планина. Въпросните 2 маршрута по една или друга причина се оказаха дългички, и ако някой се навие да ги повтори (което силно препоръчвам защото си струват) не би било разумно да взима бавни или неподготвени хора. Предупредени сте :-) А ето и за какво става въпрос:

Пирин: 3 дни

Банско - х. Вихрен - х. Синаница (5 часа, вкл. бирата на Вихрен)

х. Синаница - Бъндеришка порта - вр. Бъндеришки чукар - вр. Голям Типиц - Мозговишка порта - Тевно езеро (8-9 часа)

Тевно езеро - Демяница - Банско (5-6 часа)

В днешно време на Вихрен се качваме с маршрутката която е 3 пъти дневно. След кратка бирена почивка може да се започне приятната разходка до Синаница. За съжаление тълпите и мръсотията на хижата (а пък честно казано и в цялата планина напоследък) не предразполагат към нещо повече в района. Подходящо е за късни петъци. Ако пък това се изминава сутрин, в района на Синаница има доста какво да се види.

На втория ден е същината на този маршрут. От Синаница се изминава обратно разстоянието до Бъндеришка порта. Продължава се по пътечка и приятни заоблени връхчета (Дончови караули). Насреща се вижда огромна гранитна пирамида - Бъндеришки чукар. До тук 3 часа. Започва интересното! Няма пътека, пирамидките са рядкост. Аз се опитах да подсека върха от дясно, но не препоръчвам това да се повтаря! Преминават се едни стръмни скалисти улеи, и е по-лесно, и безопасно, да се изкачи върха по билото. Каквото се качва се слиза от другата страна, следва още едно малко скалисто връхче, и след всички тези усилия се достига до маркираната пътека от Вихрен за Тевно езеро (общо ок. 5 часа). От тук нататък се върви все по билото, има няколко съвсем леки изкачвания и слизания, но в общи линии трудности няма. За около 3 часа се достига Мозговишка порта, а за още 20-30 мин заслона на Тевно езеро. Слизането до Демяница и Банско на третия ден е лесно и добре маркирано, а ентусиастите биха могли да разнообразят деня си преди тръгване като се качат бързичко до вр. Каменица (общо 2-3 часа).

По мое мнение това е един от най-красивите и разнообразни маршрути в българските планини! Има си всичко - стръмни върхове, езера, ливади, гори, ходене по широки пътеки както и спъване по скалисти чукари. Вижда се голяма част от планината, изкачват се няколко върха. Много силно го препоръчвам за малка групичка ентусиасти. А, носете си вода, по билото няма :-)

Стара планина: 3 дни

Троянски проход - х. Дерменка - х. Добрила (4:30)

х. Добрила - вр. Левски - вр. Голям Купен - вр. Ботев - h.Рай (9-11 часа)

х. Рай - Калофер (4:30)

Идеалният маршрут за ранна пролет или пък есен (началото на Октомври, като мен). Има само една кратка отсечка с технически трудности, която е подсигурена със стоманени въжета - двете страни на Големия Купен. Стига да не е заледена сериозно няма ниакакви проблеми. През есента пък е особено красиво. Преминават се няколко букови гори и цветовете са забележителни. Други пък се виждат високо от билото. По време на моята разходка преди няколко дни в горите имаше килим от листа, но дърветата все още бяха жълто-зелено-червени :-) Отделно от това, в първите два дни срещнах общо двама-трима души! Е, може би защото беше петък и събота... Но на Ботев и Рай вече бяха обичайните тълпи.
Разходката е наистина много приятна и красива, но определено вторият ден е изморителен. И привидно безкраен, най-вече голите заоблени била около Ботев! Доста деморализиращо, особено ако човек е в недотам добра форма... Но буковите гори, Добрила, Райските скали и водопада, както и Големият Купен си струват усилието.
И тук едно предупреждение - ако имате картата на Стара планина Ком-Емине, международен маршрут Е4 май беше, явно е доста неточна, открих няколко фрапиращи разлики с реалността.

Приятни разходки!

Ето това е хижа!

Няма как да кажа нещо друго освен "Евала!". Доживях да видя нова, чиста, спретната и красива българска хижа! В случая говоря даже за две - Дерменка и Добрила, които видях през изминалия уикенд. Явно близостта до път и до лифт е улеснила логистиката, а и сигурно се надяват на лесен достъп на туристи. Трябва да кажа, че бях впечатлен особено от Добрила, която си спомням като една порутена колиба. В момента по нищо не отстъпва на един западно-европейски хостел. Направена изцяло от дърво, с централно електричество, картини по стените, сателитна телевизия, 2 бани, както и пералня и малка кухня за туристите. Всичко това на стандартната цена от 9 лева за нощувка! Все така е малка, побира мах. 40 души май, но е много уютна и приятна. Така че какво друго ми остава освен да ви препоръчам една приятна разходка до Сопот, лифта, хижа Добрила и околностите... Но какво да говоря, ето вижте сами: http://dobrila.eu/

А ето и няколко снимки за невярващите:

Съседната Незабравка, която се намира точно до Сопотския лифт си е такава каквато я помним - огромна, с усещането за санаториум построен някъде между 1956 и 1960, но пък безспорно е поддържана и чиста като аптека. Посетете Балкана, хубаво е!

За буквите...

В последните дни се забавлявам с едно предаване по Нова тв наречено "Това го знае всяко хлапе". За който не знае, става дума за познавателна игра, в която участниците отговарят на въпроси само от учебниците от първи до пети клас. Има и хлапета които могат да помагат на участника. А частта която ме забавлява са комичните напъни които някои от състезателите полагат, за да достигнат до някакъв отговор на очевиден и елементарен въпрос... Като например, на една полянка имало 11 жирафчета, 4 си тръгнали, колко са останали...? Трагичното е, че в много случаи тези хора са учители. Да не говорим за другото безумие което чух в репортажи по повод 15ти септември! Репортери питаха ученици, учители, зам.-директори колко букви има в българската и европейската азбука. Освен един единствен ученик, всички (вкл. учителите) твърдяха, че българската азбука се състои от 32 букви, а за европейската не знаеха. То коментара е излишен, всеки да си прави изводите.

ЧРД :-)

Преди точно 25 години един човек на име Scott Fahlman, учен, решава да въведе малко емоция в интернет. За пръв път използва така наречените smileys, усмивчици, :-) и :-(
Днес всички знаем какво означават и ги използваме ежедневно (някои дори ежеминутно, по няколко пъти...). Така че, честит рожден ден и със здраве да си ги ползвате!

Щрак!

Последните новости от света на дизайна и фотографията! Това нещо отдолу е Triops - дигитална камера с 3 (три) рибешки обектива, всеки с поглед 180 градуса. Камерата реагира на звукове и движения, освен на нормално щракане. Какви снимки само могат да станат с подсвирквания, подхвърляния и прочие експерименти :-) Би било интересна глезотийка за подарък...

Шо стана бре Танасе...?

Престой от няколко седмици (месеца) в България си е приключение... Няма нужда да изреждам цялата редица от факти, събития, обичаи, дори начини на мислене, които са направили това място (понеже ако го нареча държава ще е малко пресилено) нежелана дестинация за много хора, чужденци и българи. Когато човек е тук за малко, изпитва интересна смесица от радост, понеже скоро ще си замине и ще се върне към нормален начин на живот; съжаление, към огромен брой хора, познати и непознати, изтезаващи се ежедневно в мелницата наречена "български живот"; и яд, понеже 90% от хората в България ме карат все по-рядко да се връщам по родните си места. Но въпреки всичко, ние винаги сме били изключително горди с две неща - история/културно наследство и прекрасната ни природа.

До преди няколко седмици и аз така мислех... Въпреки разораните склонове над Банско, или мутробарока по южното Черноморие, моето мнение беше, че излезеш ли извън големите градове България е красиво място. Докато не реших да покажа няколко от любимите ми места на Ким - Пирин и ивицата между Балчик и Дуранкулак. Дори аз се изненадах от тоталната мръсотия която цари навсякъде! Фасове на всеки 5 метра по пътеките, салфетки от задоволяване на физиологични нужди, найлонови торбички, и откровени купчини с боклук от къмпингували селтаци. Дори по отдалечените плажове е пълно с фасове из пясъка, всяка дупка се запълва с боклук, а редките истински кошчета стоят празни. Да, планината и морето ни са много красиви, но огромното мнозинство хора които ги посещават са откровено ограничени, глупави, дори неграмотни, без каквато и да е култура - модерният чалга-българин. В резултат на пълната липса на елементарен мисловен процес, както и най-вече на пълното безхаберие, вече просто няма места в България които бих посетил. Как е възможно лелка, с очевидно обилен опит в планините ни, която се води пръв планинар и турист, водейки внучето си по пътеките просто да си изхвърли боклука!? Главата не ми го побира това, и просто недоумявам как хората тук свиват рамене и го приемат за нормално. Като прибави човек новините от последните месеци - нов разоран "супер-курорт" в Рила, течащи фекални води на варненски плажове, n-то ново голф игрище в Шабла, Топола, Камен бряг, картинката съвсем се допълва.

И така, от този момент нататък, пътуванията ми от и във България ще се ограничат до абсолютния минимум, но по никакъв начин няма да са с туристическа насоченост. Няма да похарча и едно левче с такава идея. Ще подкрепя с парите си туризма на други, по-цивилизовани, чисти, и красиви места.

Новини от последните месеци

Загубих се в последните месеци, никакво писане... Това е грешка, която се надявам да поправя в близките дни и седмици!

Какво ново значи... От 21 юли се намирам в България, след доста "интересно" пътуване. Преди това в Калгари отчетох още малко планини и катерене. За отбелязване е най-вече едната седмица, която изкарах на годишния лагер-сбор на Канадския алпийски клуб. Определено беше много интересно! Изкатерих 10 маршрута по 8 върха в отдалечен, малко достъпен, див, но много красив район на Скалистите планини - Mt. Alexandra. Пейзажът беше с хималайски пропорции, а цялото преживяване заслужава отделен дълъг и подробен пост (може би в близките дни...). Договорът ми с Университета на Калгари изтече на 14 август, а сега чакам да си получа документите за нова работна виза. Пожелайте ми успех и стискайте палци да стане скоро!

В Бьлгария пристигнах с Ким, която за пръв път стъпваше в Източна Европа. Двете седмици които прекара тук бяха доста нашарени с проблеми и интересни случки... Навехнат крак на абсолютна равна пътека, вирусна инфекция с 39.5 градуса температура, и 5 горещи дни с температури от 43 градуса. Последното май най-много я измъчи, все пак е натурална канадка :-) Видяхме Рилския манастир, прекарахме 3 дни в Пирин, посетихме морето, село Топола и Дени. За съжаление не успяхме да се включим в пътуването до Черна гора поради навехнатия в последния момент крак. Както самата тя каза, интересно и е било, особено многото контрасти на тема старо-ново - автомобили, сгради, въобще всичко. Много хареса Пирин, с едно голямо изключение - повсеместната мръсотия и простотия, която се е настанила дори там! Все пак маршрута Вихрен-Синаница-Тевно езеро-Демяница предлага хубави гледки и интересни преходи, на които се насладихме в адска жега. Няколко неща и станаха любими - шопска салата, вафли Мура с лешник, къщата на Дени в Топола, конете в Пирин, и Синаница. Някой ден ще сложа и снимки. А до тогава, весело лято!