Мартенско

Като гледам какви празници са се подредили, казвам си хубаво ще е да напиша нещо. Така че честит 3 март, честита Баба Марта, честит 8 март, първа пролет... Изберете си празник и се чувствайте поздравени - всичко добро и топла, усмихната пролет ви желая.

В последните няколко години майка ми винаги ми праща мартеници. Така че където и да се намирам, винаги имам поне една. Но нали се подвизавам предимно по "северни" страни, щъркелите и цъфналите дръвчета рядко ги дочаквам. Както и да е, тази година майка ми решила, че не съм оставил адреса си, поради което автоматично забравила да изпрати мартеници. Разказвах на Ким за разните български празници през март и тя си спомни за миналогодишната ми мартеница. Наложи се дълго и напоително да обяснявам традицията. Тя пък взе че се ентусиазира и реши да ми плете или направи мартеница :-) В опити да намеря някакво описание как се правеха (доста време измина от 3ти клас...) попаднах на описанието им, пък и на целия обичай, в английската уикипедия! Доста изненадващо според мен, но евала на който се е постарал и написал грамотен и смислен текст на английски. Така съботния ден прекарахме в правене на мартеници, а пък аз реших да почетем празника с малко традиционна манджа - мусака :-)
И за да не решите, че сме я подкарали пенсионерската - две картинки от скоро

За ексимосите и иглутата

Май доста време е отминало от последния ми пост... Нова година, някой и друг пореден водопад - обичайни неща, нищо с което да си струва да ангажирам вниманието ви :-)

И така до вчера. След година и половина на канадска територия прочутият студ най-после се появи! От 2 дни, температурата навън не се мени особено, залостила се е между -44 и -46 градуса, и така ще бъде още няколко дни. Студена маса въздух се засилила от Сибир, преминала през Северния полюс, и сега комфортно се е настанила над Западна Канада.

Сега някой си мисли 'Че какво толкова интересно има в това?'. За мен поне е интересно. Като турист в пустиня или нещо подобно, човек в такива условия открива много нови, макар и очевидни, реакции на тялото и заобикалящата го среда. А пък като човек прекарващ доста време из планините, лично за мен е важно да знам какво означават такива температури на практика - нещо което може да ми спаси задника някой ден. Човек си мисли, бре -30 е само десет градуса под -20, не би трябвало да е много различно. Всъщност разликата е огромна. Затова, с риск за пореден път хората да ме мислят за смахнат, реших да се поразходя навън в това чудесно време :-)

При -45 градуса е трудно да се диша. Въздухът просто те задавя. Много автомобили отказват да запалят, дори с електрическите нагреватели които използват тук да затоплят двигателя. Няма облаци, но не е слънчево понеже въздухът е изпълнен с малки невидими ледени кристали. Рано или късно последните падат на земята и всички улици и тротоари са необратимо заледени. Дори съвсем лек повей на вятъра означава още 5-10 градуса надолу. Всичко изложено на такъв студ става лесно чупливо - дървета, пластмаса, гума и какво ли още не. Камерата ми изобщо отказва да припали, въпреки че батерията е на 100%. Кожа изложена на такива условия (особено по лицето) побелява и замръзва за 5 до 10 минути. Носът тече и разбира се буквално замръзва. Парата която издишаш също. За не повече от половин час дрехите и лицето са покрити със скреж. Това си е проблем понеже клепачите и миглите се слепват! Странно и неприятно усещане е да не можеш да си отвориш очите. Всичко до което се докоснеш с голи пръсти моментално залепва. Дори с огромната ми шведска пухенка, след около час започва да захладнява. И въпреки че хората мрънкат, и времето е водеща новина по новините, животът си тече по обичайния начин, и дори градският транспорт се движи по разписание.

А сега ще се завръщам в иглуто си понеже някаква бяла мечка се навърта съмнително наоколо :-)

Предколедно катерене

Три дни преди Коледа трябва някак да се запълнят. Списъкът с водопади е сериозен, така че с Ким се стягаме и потегляме.


На около 250 км от Калгари оставаме да нощуваме в страхотен хостел наречен на името на съседното поточе - Mosquito creek. Местенцето е страхотно - малки дървени къщички насред огромни планини, сауна, всичко е покрито с половинметров слой сняг... зимна идилия. Пътят до там също доста впечатлява. Нарича се Icefields parkway и е известен като един от най-красивите асфалтирани пътища в света. 250 км в долина заобиколена от страхотни планини и ледници. Съответно зимата е доста интересно място за шофиране - стандартът е да има над 2 метра сняг.

На 100 метра пред нас видяхме огромен джип да прави пирует и да се обръща със сериозна скорост в канавката. Ламарините бяха доста огънати, но поне младежите се отърваха само с уплаха.
Първия ден късметът не беше особено с нас. Избрахме си водопад, но когато стигнахме до него се оказа между два доста съмнителни склона. Решихме, че е по-добре да си намерим нещо по-малко лавинно. Водопад номер 2 - грозно съмнение ме яде от началото на долината. Пристигайки в тесния каньон за съжаление се потвърждава - огромни басейни в основата не са замръзнали полярните температурите през последния месец.
Време е за водопад номер 3, където съм сигурен, че ще има лед за катерене, но пък и орди туристи за които основна атракция е да видят шантави хора катерещи висулки от по няколко тона... доста досадно.

Катеренето минава чудесно и точно по здрач се завръщаме в хостела, където сме ние, и някакво семейство. Явно хората почиват предпразнично, което може само да ни радва - камина и сауна изцяло на наше разположение.
На втория ден се отправяме към масивен стометров водопад изтичащ от ледник. Вижда се от далече, изглежда идеално... до пристигането на следващата снежна буря. Сняг се сипе на парцали и изглежда не само в този ден. Безобразни количества вятър и сняг в последните дни са натрупали над метър пухкава пудра! След 2 затъвания до гърди и изминати 50 метра за половин час решаваме, че това няма да го бъде. Отправяме се към центъра на туризма в Канада, Лейк Луиз, където друг стометров, но по-тегав водопад ни очаква.
Снегът продължава, което спира известно количество зяпачи. Но все пак се намират. И понеже местенцето е закътано, въпреки че хората изглеждат като мравки, чуваемостта е идеална. Стандартните реплики които се дочуват са нещо от рода "Ееей глей там горе на висулката има човек. А стига бе". Веселба! Запечатани сме на не една снимка като малки черни точици. За съжаление една от две ледени колони се е срутила преди няколко дни. Все още стоящата е разцепена на две по дължина, трудна, и доста съмнителна. Решаваме да не рискуваме много и се забавляваме на долните 60-70 метра.
Ден трети и последен. Аз горя от нетърпение да отскочим до място с огромна концентрация на замръзнали водопади, и разбира се да изкатерим нещо интересно. Ентусиазмът ми бързо е охладен от Ким, която има някакъв проблем с мускул и въобще отхвърля идеята за катерене. Явно ще трябва да сме само туристи. През нощта е натрупало още 20 см сняг. Отнема ни известно време да измъкнем колата по стръмна пресечка до магистралата. Нисичка тойота, автоматик... Наложи се да разчиствам снега с обувки за да мине.
За капак основната магистрала беше затворена и ни отбиха през тесен, но красив път. Дори и да искахме да катерим щяхме да загубим половин ден в пътуване. Така че туризма и пиенето на кафе се оказаха добър вариант. На път обратно за Калгари почти няма сняг. Все още в планините се отбиваме за кратка разходка в един от безбройните каньони - потокът се опитва да замръзне, а навсякъде зеленее от  мъхове. Да видим какво ще ни донесе предновогодишния уикенд...

Рожден ден на водопади

Какъв по-добър начин да отпразнуваш от това да изкатериш няколко водопада... Събуждане в 6:30, двучасови заходи към самото катерене, и разбира се постоянна температура от -20 градуса. Но трябва да кажа, че си струваше! Снимките по-долу ще го потвърдят. Благодаря на всички за поздравите и пожеланията! Живи и здрави поне още 28 години :-)
Освен това успях да присъствам за кратко на събитие наречено Canmore Ice Festival, посветено, сещате се, на леденото катерене. Състезания на 40-метрова изкуствена стена, курсове, презентации... доста интересно. Ние простосмъртните имахме късмета да се смесим с няколко от най-известните в катеренето и алпинизма хора. Barry Blanchard, Will Gadd, Sean Isaac... нечовеци просто. И някак гот е да си пиеш биричката с тях :-)

Затрий туристите!

От снимките си имам предвид. Ето програмка, която от няколко снимки (3-10) на едно и също място прави осредняване и премахва всички движещи се обекти - автомобили, туристи и други подобни напасти! Звучи много добре, като се има предвид, че не е нужно снимките да са абсолютно еднакви и да се ползва триножник. Става и за слепване на панорами. Ако някой се престраши да я пробва нека сподели впечатления.